Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— А ти какво предлагаш? — обади се Белонда с възможно най-хапливия си тон.

— Заблуждаваща маневра на Гамму, последвана от удар по базата им в Свързващия възел. За целта обаче са ни потребни наблюдения от първа ръка. — Той погледна многозначително към Одрейди.

Знае! — просветна мисълта в съзнанието й.

— Мислиш ли, че проучванията ти на Свързващия възел като база на Сдружението все още са точни? — не се предаваше Белонда.

— Едва ли са имали време да променят много от това, което съм събрал тук. — Тег почука челото си, пародирайки по странен начин жеста на Сестринството.

— Englobement 23 23 Обхващане, събиране в едно (фр.) — каза Одрейди.

Белонда остро я погледна:

— Но цената!

— Да изгубиш всичко е по-скъпо! — напомни й момчето.

— Сензорите на Огънатото пространство не трябва да са много големи. — Явно Одрейди вече мислеше за детайлите. — Дънкан ще ги заложи така, че при контакт да предизвикат Холцмановия ефект.

— Експлозиите ще са видими и ще ни посочат траекторията. — Тег остана на мястото си и се загледа в стената зад нея. Дали ще го приемат? Не се осмели да ги сплаши отново с друга проява на уникалната си дарба. Ех, ако Бел знаеше, че може да вижда не-кораби!

— Направи го — каза Одрейди. — Ти си оня, който командва. Възползвай се.

От Другите Памети пристигна ясното усещане за енергично подхилване на Тараза:

Дай му свобода на действие! Ето как съм спечелила репутацията си!

— Още нещо — обади се Белонда, като погледна към Одрейди. — Ти ли ще шпионираш за него?

— Кой друг може да влезе там и да излъчи видяното?

— Всички възможни начини и средства за предаване ще бъдат контролирани!

— Дори излъчването до нашия не-кораб, че не сме разкрити?

— В него има кодирано послание — каза Тег. — Дънкан е разработил шифър, за чието разчитане са необходими месеци, но и двамата не вярваме, че изобщо ще открият присъствието му.

— Умопомрачително — измърмори Белонда.

— На Гамму срещнах почитаема мама-военачалник — продължи Тег. — Не ги бива много, когато нещата опрат до онези необходими малки подробности. Според мен са прекалено самоуверени.

Белонда се вторачи в него и башарът й отговори със същото, само че с невинни детски очи.

— Забравете за здравия разум, о, влизащи тук — изрецитира той.

— Вървете си, всички до един! — разпореди се Одрейди. — Достатъчно работа имате. А ти, Майлс…

Момчето вече се бе смъкнало от стола, но остана с вид, който убедително говореше, че винаги е чакал майка му да каже нещо важно.

— Лудостта на драматичните събития, които войната винаги усилва, ли имаше предвид?

— А какво друго? Сигурно не си помислила, че го казах във връзка със Сестринството!

— Дънкан понякога се включва в тази игра.

— Никак не ми се иска да прихванем лудостта на почитаемите мами — сериозно заяви Тег. — Знаеш, че е заразителна.

— Те направиха опит да установят контрол над половия инстинкт — напомни му Одрейди. — Това май винаги убягва от вниманието ти.

— Неудържимо безумие — съгласи се той и се облегна на масата, чиято повърхност бе съвсем малко под брадичката му. — Трябва да има нещо, което притегля обратно тези жени. Дънкан е прав: те го търсят и същевременно бягат от него.

— Разполагаш с деветдесет стандартни дни, за да бъдеш готов — каза старшата майка. — И нито ден повече.

„Бин Джезърит“ изпитваше слабост, бе убедена Одрейди; а в скоро време и цялото Сестринство трябваше да си даде сметка за реалното състояние на нещата. Никакво утешение не й даваше фактът, че тя първа го бе разбрала. Да се отказваме от най-ценния си ресурс, когато имаме най-голяма нужда от него! Разпръскванията бяха стигнали далеч отвъд способността на човешките същества да събират опита на преживяното във форма, подлежаща на управление. Можем само да извличаме основните елементи, което все пак е въпрос на преценка. Ала жизнено необходима информация щеше да остане в спящо състояние заради важни и маловажни събития — струпвания, определяни като инстинкт. Ето как стояха нещата в действителност; налагаше им се да отстъпват към неизречено с думи познание.

Постепенно словото „бежанци“ възприе отсянката на значението, което бе имало преди появата на подправката. Малки групи от свети майки, изпращани от Сестринството, пазеха някои общи черти със старите епизоди на миграция на скитници, кретащи по забравени пътища с жалка покъщнина във вързопи от окъсан плат — натоварени в очукани детски колички или накачулени върху всевъзможни превозни средства — като жалки останки от човешкия род. Общата мъка преливаше във всяко лице, безизразно от отчаяние или пламнало от ярост.