Роналд Хан - Кървавата крепост

Подобните на обработена кожа устни на Даман трепереха, когато вървеше опипом покрай стената и с треперещи колене отвори вратата в края на коридора.

Стигнаха в стаята, в която бяха прибрани съкровищата на Якобо — неща, чието предназначение Даман по принцип разбираше само в редки случаи. Срещуположната стена беше заета от огромно стъкло. В помещението зад него върху огромен стол седеше русият мъж, с когото Даман се беше запознал под името Голан. Аруула му каза, че в действителност се нарича Маддракс.

Якобо стоеше пред него. Качулката му беше дръпната назад. Лицето му беше безжизнено и бледо. Даман видя своеобразните стъклени очи, с които вероятно гледаше мрачните богове. В ръцете му проблясваше странен тънък нож.

Чернокосата варварка избълва някакво проклятие и потърси прикритие, преди Якобо да успее да я види.

Даман се ухили против волята си. Фурията може и да беше силна и дива, но далеч не беше интелигентна. Вече чувстваше у него да се надига някакъв полъх на превъзходство.

— Те не могат да ни виждат — изстена той под хватката й, когато го повлече със себе си. — От другата страна стъклото представлява огледало!

Варварката нададе звук на учудване и забави крачка. Все още донякъде недоверчиво се осмели да се приближи до стъклото, но и сега Якобо изобщо не я забеляза. Изглежда, беше вярно онова, което казваше Даман.

Освободи ръката си от шията му, но само, за да може в следващия момент да го сграбчи за гърлото. Даман почувства как гръклянът му болезнено трепна. Не смееше да се помръдне.

Аруула трескаво размисли. Естествено, че с някой от предметите, които се намираха тук, можеше да счупи стъклото, за да стигне в залата за мъченията. Но столът с Маддракс се намираше на повече от дванайсет-тринайсет крачки. За Якобо щеше да е лесна работа с ножа си да сложи край на живота на нейния спътник още преди тя да стигне до него. Онова, което й беше нужно, беше появяване, което така да уплаши Якобо, че тя да спечели достатъчно време.

Аруула се огледа и посочи подпрения на една стена баиик, който Якобо беше сглобил за самия себе си.

— Можеш ли да си служиш с огнения стол? — попита тя.

Даман кимна автоматично. Същевременно разбра, че ситуацията радикално се е подобрила. Сега варварката имаше нужда от него и от знанията му! И във връзка с това, ако го направеше умело, можеше да й постави определени искания!

Простена тежко, когато хватката на Аруула около гърлото му се охлаби. Тогава прошепна:

— Ще ти помогна, варварко, ако сключим съюз!

Очите на Аруула недоверчиво се присвиха.

— Какъв съюз? — изсъска тя.

Даман се покашля.

— Искам смъртта на Якобо — заяви той, — а ти искаш своя спътник. Ще ти помогна, ако отстраниш Якобо заради мен.

На Аруула не й остана много време за размисъл. Тъкмо Якобо се надвесваше над Маддракс и изглеждаше, че преценява къде е най-добре да използва ножа.

— Добре — съгласи се тя. — Събуди огнения стол и разбий стъклото с него. Аз ще се погрижа за Якобо!

В същата секунда, в която Джейкъб Смайт постави скалпела на слепоочието на Матю Дракс, съвсем наблизо изрева мотор. Смайт спря стъписан.

В следващия миг, изглежда, светът се разби на милиарди отделни части. В лабораторията, досущ като при експлозия, се изсипа дъжд от парчета стъкло.

Мат неволно трепна и запази достатъчно присъствие на духа, за да дръпне главата си настрани. Натискът на хирургическия нож изчезна от слепоочието му.

Събитията се преобърнаха.

Лудият изкрещя. Двамата носфери се сепнаха. Посред дъжда от парчетата стъкло през огромното огледало със силен грохот зад Смайт връхлетя тежък мотоциклет. Мат зърна като във видение синьочерната грива на Аруула и дългото, извиващо се острие в дясната й ръка. На седалката пред нея седеше Даман, приведен ниско, подобно на рокер от старото време.

Смайт още веднъж изкрещя, но беше твърде объркан, за да реагира целенасочено. Мечът на Аруула изсвистя във въздуха и с един удар обезглави първия пазач.

Сега Смайт се наведе, изпусна скалпела и се хвана за колана, за да извади електрошоковата палка.

Мотоциклетът се хлъзна по хилядите парченца стъкло. Даман изгуби контрол над машината. Тя се наклони, трясна се с резервоара в някаква лабораторна маса и разби десетки, пълни с някакви течности стъклени съдове. Разнесе се жълтозелена мъгла и воня на сяра.

Аруула, която беше скочила преди падането на Даман, междувременно кръстоса меч с втория помощник на Смайт.