Дашиъл Хамет - Малтийският сокол

— Господи! — На челото на Спейд започна да се издува една раздвоена вена. Представа си нямате за нищо! — Гласът му беше като схванат. — Те не пасат трева, Гътман. Просто са се спотаили и изчакват. Опитайте се да го проумеете. Напъхал съм си главата в торбата и те много добре го знаят. Нямат нищо против, стига да действувам както трябва, когато му дойде времето. Ако ли не — да му мисля. — Гласът му отново стана настойчив. — Слушайте, Гътман. На всяка цена трябва да им подхвърлим жертва, Няма друг начин. Да им дадем недоносчето — кимна той добродушно към застаналото на прага момче. — В края на краищата той наистина ги е застрелял — и Тързби, и Джейкъби, — нали така? Пък и сякаш е правен по поръчка за целта. Да му прикачим нужните доказателства и да им го връчим.

Момчето помръдна леко ъгълчетата на устните си, което можеше да мине за миниатюрна усмивка. Това бе единственото въздействие, което предложението на Спейд има върху него. Джоуел Кайро бе отворил широко уста и очи, мургавото му лице бе прежълтяло от изумление. Дишаше през устата си, закръглените му женствени гърди се издигаха и спадаха, докато се пулеше срещу детектива, Бриджид О’Шонеси се бе отдръпнала, за да може да го вижда по-добре. Зад смаяното объркване на лицето й се таеше истеричен смях.

Гътман остана неподвижен и дълго време лицето му не изразяваше нищо, Сетне реши да се засмее. Смя се сърдечно и продължително и спря чак когато мазните му очи попиха част от веселието. Щом престана да се друса, рече:

— Голям образ сте, сър, няма що! Извади носна кърпа и попи очите си. — Да, сър, човек никога не знае какво ще кажете или направите в следващия момент и само едно е сигурно — че ще изненадате всички.

— Няма нищо смешно. — Спейд сякаш не се засегна от смеха му и изобщо не бе впечатлен от нищо. Говореше като човек, който се опитва да вразуми своеволен, но разумен приятел. Това е най-доброто, на което можем да заложим. Ако го има в ръцете си, полицията няма да…

— Но, драги — възпротиви се Гътман. — Толкова ли не виждате? Ако и през ум ми минеше да постъпя по този начин… Но и това е нелепо. Уилмър за мен е като същински син. Ако обаче изобщо си помислех да ви послушам, как смятате — кое ще му попречи да разкаже на полицията всичко, което знае за сокола?

Спейд се усмихна с непослушни устни.

— Ако се наложи, ще бъде убит при съпротива на властите да го арестуват. Но дотам няма да се стигне. Ако ще да прегракне от приказки — обещавам ви, че никой няма да обърне внимание и на една негова дума. Толкоз мога да уредя, и то много лесно.

Розовата плът, покриваща челото на Гътман, се набразди, Той наведе глава, при което многобройните му брадички се сплескаха върху яката на ризата му, и попита:

— По какъв начин? — Сетне рязко — при което всичките му тлъсти сфери се задрусаха и заудряха една ъ друга — той вдигна глава, извърна се, за да погледне момчето, и се изсмя гръмогласно. — Какво ще кажеш, а, Уилмър? Нали е смешно?

Очите на момчето метнаха студени кестеняви мълнии изпод гъстите мигли. То изсъска членоразделно: — Много смешно — кучия му син.

— Как се чувствуваш, съкровище? — обърна се Спейд към Бриджид О’Шонеси. — По-добре ли си?

— Много по-добре, само че — тя сниши глас — много съм уплашена.

— Няма защо — небрежно изрече той и сложи ръка на обутото й със сив чорап коляно. — Нищо лошо няма да се случи. Искаш ли да пийнеш нещо?

— Сега не, благодаря. — Тя отново заговори шепнешком. — Внимавай, Сам.

Спейд се усмихна широко и погледна към Гътман, който от своя страна не сваляше очи от него. Дебелият се усмихна любезно, известно време нищо не каза, сетне повтори:

— По какъв начин?

Спейд не разбра.

— Какво по какъв начин?

Гътман прецени, че трябва пак да се смее, а после да даде обяснение:

— Ами, сър, ако предложението ви, така да се каже, е сериозно, най-малкото, което можем да направим от чиста учтивост, е да ви изслушаме. По какъв начин ще уредите Уилмър — тук той направи пауза, за да се посмее отново — да не може да ни навреди?

Спейд поклати глава.

— Не, няма да се възползувам от ничия учтивост, колкото и да е чиста. Оставете това.

Дебелият нагърчи тлъстите сфери на лицето си.

— Хайде, недейте така — запротестира той. Определено ме карате да се чувствувам неудобно. Не биваше да се смея, за което коленопреклонно ви моля за прошка. Не бих искал да си мислите, че се подигравам на предложенията ви, мистър Спейд, колкото и да не съм съгласен с вас. Знаете, че дълбоко уважавам и дори се прекланям пред вашата съобразителност. Имайте предвид, че не виждам по какъв начин бихме могли да приложим на практика това ваше предложение, дори ако пренебрегнем факта, че Уилмър ми е повече от син, макар да не е моя плът и кръв, но ще сметна за голяма лична услуга, а също така за знак, че сте приели извиненията ми, ако ни обясните по-подробно.