Л. Хабърд - Бойно поле Европа

Преминала бе през шлюза Тедингтън!

Не бяха слезли на брега!

Те се отказаха от пробитите си съдове в полза на твърдата земя и обстрелваха околността и бреговете при всяко съмнение за войници на Четвърта бригада.

Не откриха такива.

С гребла и платна, подпомагана от течението, флотилията в пълна тишина се придвижваше в нощта към Лондон. Минаваха покрай села и плитчини, покрай носове и разрушени замъци.

Към четири часа на следващата сутрин, преодолели разрушени мостове, изоставени кораби и плитчини, те тихо хвърлиха котва точно срещу Тауър. Вече не бяха отпуснати, а възбудени до краен предел от предстоящето събитие.

Канонерките бяха разположени над и под крепостта, извън обхвата на наземната артилерия, но в обхвата на далекобойността на собствените си оръдия. След това, натоварени в около четиридесет лодки, войниците за последен път провериха оръжията си, припомниха си задълженията, изнесоха се с гребане на брега и бързо и мълчаливо слязоха сред развалините на сградите и кейовете.

Увит в пелерината си и с шлем на главата, Лейтенанта клечеше зад купчина камъни и чакаше. В осеяния с развалини мрак около него стояха мълчаливи три четвърти от неговите сили — триста и шестдесет души.

Оставаше един час до зазоряване. Няколко звезди светеха в мрака. Денят щеше да е ясен. Не след много на изток от Тауър започна стрелба — Суинбърн беше открил огън по гарнизона, както вече бе правил веднъж. Стреснати, войниците от гарнизона наскачаха от наровете, грабнаха пушките и се втурнаха към нападателите. Те обаче, изглежда, и сега се страхуваха да приемат боя, както и последния път.

Боят бавно се пренасяше на изток към Лаймхаус. От гарнизона излязоха подкрепления, за да решат въпроса веднъж завинаги. И когато бяха почти на миля от Тауър, офицерите изненадани чуха откъм реката артилерийска стрелба. По звука познаха, че не е тяхна, че стрелят добри оръдия.

Лейтенанта знаеше, че канонерките му са на разстояние, от което могат да достигнат целта. Силен взрив отнесе Мидъл Тауър, най-външното укрепление. Портата падна. Сякаш изброил точно болтовете и дебелината й, Джани не стреля повече по нея, а пренесе огъня върху Байуард Тауър, стреляйки така, че да събори всички съществуващи там порти. После вдигна мерника на две оръдия и засипа със смъртоносен дъжд външния двор. Без да го чака да свърши, Лейтенанта скочи, махна с ръка на войниците си и те се втурнаха през повредения мост към Мидъл Тауър. Портата на Байуард Тауър се нуждаеше само от една граната, за да падне. Влязоха във външния двор. Джани вече беше започнал да обстрелва вътрешния, целейки се в портата източно от Уейкфийлд Тауър, докато я проби. Когато минаваха покрай Блъди Тауър, войниците от крепостта отправиха няколко изстрела, но тъй като трябваше да се навеждат навън, за да се целят, бързо бяха избити.

Лейтенанта се изкатери по останките от портата и скочи във вътрешния двор. Мините бяха съборили всичко там. Оставаше само Уайт Тауър.

Но артилерията на Джани не можа да направи нищо на древната норманска крепост, защото стените й бяха дебели цели петнадесет стъпки. Хвърлиха и гранати до портата, но тя издържа. Джани прекрати бомбардировката и войниците от Тауър подновиха стрелбата. Снайперистите на Четвърта бригада започнаха да избиват останалите защитници.

Лейтенанта заповяда на снайперистите да покриват бойниците, а основната маса войници да се изтегли във външния двор. После взе една голяма торба с гранати, изтича до вратата, пъхна я в малкия процеп под портата, отдръпна се настрана и се притисна до стената.

В следващия момент мрачният стар вътрешен двор беше разтърсен от ужасна експлозия. Бригадата изкрещя и атакува.

Войниците се втурнаха към горните етажи на крепостта, но от една площадка ги посрещна картечен огън. Половин взвод падна. Хвърлиха една граната и картечницата замлъкна.

Атакуващата група вървеше нагоре. На всяка площадка я посрещаха по няколко защитници, но тяхната съпротива също беше преодоляна.

След двадесет и три минути, според хронометъра на Джани, Тауър бе в ръцете на атакуващите.

Но Хогарти го нямаше. Разтреперани щабни офицери информираха Лейтенанта, че Хогарти е заминал с основните сили на гарнизона нагоре по реката да преследва неуловимите канонерки.

Лейтенанта не беше разочарован. Това дори му хареса. Той си почина, изпи чаша черна бира от специалната бъчва на Хогарти, поседя малко на неговия стол в мрачната стара зала и отново започна да издава команди.