Л. Хабърд - Бойно поле Европа

— Какво е това?

— Тауър. Не е разрушен напълно.

— Каква артилерия имате?

— Аз… не зная. Няколко оръдия в Кулата на свободата, мисля. Седемдесет и шест милиметрови. Хогарти унищожи останалите големи оръдия. Няма много муниции.

— Можеш ли да плуваш?

— Да. сър.

— Тогава отплувай на брега и предай, че ако Хогарти се предаде безусловно, няма да нападна армията му на брега. Повтори!

Войникът повтори.

— Сега скачай — каза Лейтенанта.

Войникът, който не можеше да повярва, че е още жив, свали грубите си обувки и лошата куртка с червени петлици, хвърли се във водата и скоро се изгуби в мъглата.

— Мауки.

— Слушам, сър.

— Това заслужава да се полее.

— Тъй вярно, сър.

Лейтенанта се облегна на адмиралските възглавници, усмихна се щастливо и разбърка картите.

Малко преди зори Уийзъл и Бълджър прехвърлиха мокрите си тела през перилата на адмиралската баржа и съобщиха на Лейтенанта за пристигането си. Той седеше в каютата на кърмата, разтворил върху коленете си карта на Темза, и с един английски рибар разучаваше препятствията по реката.

Лейтенанта вдигна глава, отпрати рибаря и ги погледна развеселен.

— Никога не съм мислил — каза Лейтенанта, — че ще доживея да видя Бълджър изкъпан, но сега мога да умра спокоен.

Бълджър, по чийто тумбак се стичаха мътни вади, се усмихна щастливо на ироничната забележка и повдигна една направена от гумирана пелерина торба.

— Мислехме, че може би ще искате да научите как изглежда брегът, сър — каза Уийзъл, — но този търбух държеше да отмъкне поне половината им дажби.

— Знаех си, че няма да устоите на изкушението — каза Лейтенанта. — Преди два часа изпратих Ханли на брега на разузнаване, но още не се е върнал.

— Значи ние първи носим новини — зарадва се Уийзъл. — Сър, в момента те имат около четири хиляди души и шест малки полеви оръдия. По време на отлива нощес са заели позиция на един от ескадрените миноносци. Подготвят парти, на което ние ще сме почетни гости.

— Някаква оценка за мунициите им?

— Разбира се — каза Бълджър. — Никакви ограничения.

— Как така?

— Ами така — отвърна Уийзъл. — Виждате ли, те очевидно са свършили снарядите и затова са заварили затворите на оръдията. Зареждат ги откъм дулото с шомпол, като слагат черен барут и някакъв мъхнат плат за подплънка. После слагат парчета от това-онова. Според мен може би нагоре по реката имат много оръдия и ги използват по същия начин. Нали знаете онези оръдия, които служат като паркова украса? Онези, които нямат затвор? Е, аз смятам, че те използват оръдията си по същия начин — най-лошия, за който съм чувал.

— Зареждани през дулото — каза замислен Лейтенанта. — Уийзъл, страхувам се, че трябва да ти обясня какво имаме насреща. Погледни. — Той взе молив и нарисува един старинен топ — помнеше го от учебника по военна история. — Това се казва топ. Пали се с фитил. Пъха се през дупката фитил и се запалва. По фитила огънят стига до барута. После, когато барутът се запали, затварят дупката. Вероятно са пробили дупки в модерните оръдия, за да могат да ги използват по този начин.

— Но защо? — попита Бълджър.

— Защото нарезите в дулата на оръдията им сигурно са се износили и защото за изработване на снаряди се изисква много работа. И използват черен барут, какъвто всеки кадет може да направи от подръчни материали. Това е много сериозно. С тези топове могат да ни прогонят оттук.

— Сигурно им е трябвало ужасно много време да пренесат всичко това през тресавищата — каза Уийзъл. — На много места дигата е скъсана и там си е истинско море.

— Вижте, топът се поврежда — започна да обяснява Лейтенанта, — като се набие клин в отвора за фитила.

— Така ли? — възкликна възбудено Уийзъл. — По дяволите, сър, можем да го направим още преди да съмне. Хайде, Бълджър…

— По-полека — спря го Лейтенанта. — Засега няма нужда. Нека си се радват на топовете. Какви са войниците им?

— Сбирщина — отвърна Бълджър. — Но се обзалагам осем към едно, че могат да си го позволят. Очевидно са довлекли всички селяни от околността и са им натикали пушки в ръцете.

— В такъв случай това не е редовната армия на Хогарти от Лондон — заключи Лейтенанта.

— Нямат вид на редовни войници — съгласи се Уийзъл.

— Значи трябва да почакаме — каза Лейтенанта.

— Какво? — изненада се Бълджър. — Искате да кажете, че е под достойнството ви да се биете с тази паплач? Ако ги нападнем през нощта, можем да ги разбием. Но ако изчакаме редовната армия, ако тя съществува…