Л. Хабърд - Бойно поле Европа

— Когато ни дойде наум — обясни Томас О’Томас, — вече бяхме разпратени по други поделения. Както ще стане и с вас. Почакайте и ще видите. Ще ви разпръснат. По този начин се избягват всички неприятности. — Томас О’Томас се почувства неловко, усетил, че заобиколилите го не одобряват казаното от него. — А сега, ако не възразявате, ще си отида. Промъкнах се незабелязано покрай охраната. Засега никой няма право да идва при вас, нали разбирате.

— Да не искаш да кажеш, че сме изолирани? — възкликна Полард.

— Е, може и така да се нарече. Те не искат никой да им създава неприятности, нали разбираш. — Томас О’Томас се сбогува и си отиде.

След излизането на О’Томас всички се разприказваха развълнувано. Дори носачите, превърнати от Лейтенанта във впрегатни животни, се разтревожиха за него, защото макар работата им да беше тежка, тя им осигуряваше добро хранене.

Но още преди да започнат да обсъждат положението, а влязоха още двама сержанти, надушили храна. Нахраниха ги и ги разпитаха подробно.

— Вижте, момчета — каза единият. — Няма смисъл да се вълнувате. Когато дойде моментът, те подават газ в помещенията. Успокойте се, ако не искате да ви издушат.

Още няколко сержанта се промъкнаха през охраната и разказаха допълнителни подробности.

— Вашият командир ли? — каза един. — Ако е бил офицер, съвсем ясно е какво му се е случило. Аз съм от Шотландския стрелкови полк на Джек Тенекеджията. Преди три седмици Джек не можа да си върне частта и изчезна.

— Избягал е? — извикаха недоумяващо войниците от бригадата.

— И ви е изоставил? — възкликна Бълджър.

— Изостави ни всичките — осемдесет и девет бойци. Трябвало е да си спаси живота, нали разбирате.

— Своя живот… — възмутиха се войниците.

— Нямате представа какви са тези нови щабни офицери — каза сержантът от Шотландския стрелкови полк. — Виждате ли, когато убили последния диктатор в Англия и на власт дошла Британската комунистическа партия, генерал Виктор променил убежденията си и предал на комунистите Лондонския гарнизон заедно с всички негови офицери. И комунистическата партия трябвало да направи нещо за него, пък и се страхували от него, защото който веднъж е бил предател, може и втори път да стане предател, и затова просто го изпратили тук с всичките му некадърни офицери да свалят генерал Бийлфедър. Така че тези щабни офицери не са нищо, те са просто сбирщина негодници, които се страхуват от полевите офицери…

Така продължи цяла нощ. Запасите на Четвърта бригада бързо намаляваха, а страховете им нарастваха. За информацията те платиха много храна въпреки непрекъснато повтаряното предупреждение, че в гарнизона няма запаси. Бяха прекалено отчаяни, за да ги е грижа.

Утрото ги завари будни и утихнали. Най-малкото Малкълм ги намери такива.

— Внимание! — излая един сержант, когото не бяха виждали.

Влезе капитан Малкълм. Беше обръснат и парфюмиран, с камшик за езда под мишница и с ръкавици. Като видя, че при неговото влизане стават само малцина, той се намръщи, обърна се и даде знак на едно отделение войници от гарнизона, което го следваше с надянати на пушките щикове. Намусената Четвърта бригада стана.

Малкълм ги огледа и не остана много очарован от състоянието, стойката и оръжието им. Полард го следваше повече да не допусне да направи нещо, отколкото да помогне в инспекцията.

Най-после капитан Малкълм застана в центъра на помещението. Трябваше да произнесе реч.

— Войници — започна Малкълм, — вие сте, разбира се, в много лоша форма. — От видяното в гарнизона войниците от Четвърта бригада не повярваха на думите му. — И вашата дисциплина, съвсем ясно се вижда, е много незадоволителна. — При тези думи се чу мърморене и Малкълм погледна да види дали охраната от гарнизона е наблизо и нащрек. — Е, след като бъдете разпръснати по другите части, ще се оправите. Като ваш командир аз…

— Сър? — каза Полард.

Малкълм обърна глава, видя гарнизонната охрана и се успокои.

— Старши сержант, ако желаеш заповеди — гласът му прозвуча леко саркастично, — ще се радвам да те задоволя.

— Единствените заповеди, които признаваме ние — каза упорито Полард, — са онези, които излизат от устата на Лейтенанта.

— Виж какво, сержант, аз…

— Казах и държа на казаното. Наречете го бунт или както искате, но ние няма да ви позволим да сторите нищо на нашия Лейтенант.

Позеленял от яд, Малкълм направи стъпка назад.

— Това е бунт! Охрана, арестувайте този човек!