Ървин Уелш - Порно

— Ох, Ники — казва тя, но скоро усещам как се отпуска и се унасям в прекрасен сън с аромат на лавандула в ноздрите ми.

На сутринта се събуждам и до мен леглото е празно. Дочувам шум от приготовления в кухнята. Лорън. Всяка истинска жена трябва да си има по една сладка малка съпруга. Ставам, увивам се в халата си и се насочвам към кухнята. Кафето съска и църцори през филтъра в каната. Чувам нейните звуци в банята. Връщам се в преходния ни хол и виждам мигащата червена светлинка на телефонния секретар, който ме подканя да си чуя съобщенията.

Бях надценила или подценила Колин. Беше оставил доста съобщения.

Бийп.

— Ники, обади се. Това е глупаво.

— Здрасти, глупако — казвам към телефона. — Това съм аз, Ники. Страхотни съобщения оставя този Колин, голяма комедия.

Бийп.

— Ники, съжалявам. Сигурно съм полудял. Наистина не си ми безразлична, честно! Това се опитвах да ти кажа. Ела утре в кабинета ми! Хайде, Ник!

Бийп.

— Ники, нека да не се разделяме по този начин! Да идем на обяд в преподавателския клуб. Там ти хареса. Хайде! Обади ми се в работата.

Възрастта превръща повечето момичета в жени, но мъжете никога не престават да бъдат сополанковци. Точно за това винаги съм им завиждала, за тяхната способност да тънат в глупост и незрялост, нещо което винаги съм се стремяла да имитирам. Но на човек му идва до гуша, ако постоянно е принуден да го търпи.

Това е последната, най-забита част от Сохо — тясна, занемарена, с воня на евтин парфюм, пържено, алкохол и разпилян боклук от скъсаните черни торби по ъглите. Ръждясали редове от неонови лампи бавно, почти насила припукват и осветяват с безжизнената си светлина сумрака, в който се сипе немощен дъждец.

От време на време поглеждаш към търговците на върховни удоволствия, онези нагли типове с квадратни челюсти, бръснати глави, изтупани в костюми и пардесюта или към курвите, които се чукат за крек, накацали по стъпалата, чиито лица се извръщат в оголеното болнаво жълто на крушките след преминаващите отегчени пичове, нервни туристи и пияни тийнейджъри с ехидни усмивки.

Тук обаче се чувствам повече у дома, отколкото където и да било. Когато влизам в бара, минавайки наперено покрай мускулестия тип на вратата, с когото сме на ти и чието скъпо палто се развява от вятъра, това за мен е знак, че съм изминал дълъг път, откакто работех с онези отрепки в сауната на Лийт и сводничех на херокурветините, които се чукаха за дози.

Хенри Буцата ми кима:

— Как си, Сай, приятелю!

Опитвам се да сдържа онова неволно разширяване на ноздрите си, което ми се изплъзва при всяка среща с безмозъчна мутра, просто защото човек има нужда от тях, а копелетата винаги усещат, когато ги гледаш от високо. Така че физиономията ми се набръчква в потрепваща усмивка.

— Бива, Хенри, бива. Малко ми е чоглаво, приятелю. Все си го слагам там, където не трябва.

Хенри кима мрачно, после бъбрим известно време, докато наблюдавам студените му очи, потънали в този първобитен череп, които от време на време поглеждат през рамото ми към нещо, което става зад мен. Стрелва по някой зверски поглед, с който да усмири дребните крамоли, преди да са прераснали в нещо по-сериозно.

— Тук ли е Колвил днес?

— Не, слава богу — отвръща Хенри. Това е сигурна територия за разговор. И двамата мразим шефа от все сърце. Докато казвам чао на Хенри си мисля за жената на Мат Колвил. Когато котката я няма… Трябва да звънна на Таня да дойде, за да я пласирам на някой баровец. Звъня на мобилния, но изненада, изненада, официален глас ме информира, че номерът е отрязан. Не е лесно да се грижиш едновременно за кокаиновите и хероиновите си навици без да забравяш да си плащаш сметката за телефона. Пропиляна е една дребна възможност и усещам леки хладни тръпки както винаги, когато индиректно ми се причиняват неудобства от безотговорните действия на другите.

Но без Колвил, докато Дюри е в офиса, аз съм господар. Марко и Лени също са днес на смяна, и двамата добри, нахъсени кожодери, което означава, че моята работа е чисто представителна. Седя си главно от дясната страна на бара, просто ей така, за компания, като ставам да обслужа и обсипя с любезно внимание някоя и друга важна мутра, футболист, престъпник или много секси гадже (без изключение). След края на смяната се отбивам в магазина на Рандолф и купувам цял куп гей-порнография, предназначена за анонимен подарък на едно старо мое приятелче. После отивам за по бира в едно невзрачно кафене. Винаги обичам да се забия на някакво такова място след клуба. Нещо като социалния еквивалент на хубава отпускаща вана. Мястото е точно такова каквото го искам, безличен паметник на липсата на въображение. Тук е Сохо, но би могло да бъде навсякъде, всяко място без собствена физиономия.