Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

— Скъпа Гладис, в никакъв случай не бих сменил нито твоето, нито неговото име. И двете са чудесни.

Всъщност имам пред вид цветята. Вчера отрязах една петниста орхидея за бутониерата си. Тя беше прекрасна и привлекателна като седемте смъртни гряха. Имах глупостта да попитам един от градинарите как се нарича. Той ми отвърна, че е от сорта „Робинсониана“ или нещо друго, не по-малко грозно. Трябва да признаем, колкото и да е тъжно, че сме загубили способността си да даваме на нещата красиви имена. Имената са всичко. Никога не споря за постъпките. Възразявам единствено срещу думите. Ето защо ненавиждам грубия реализъм в литературата. Човекът, който нарича лопатата лопата, трябва да бъде принуден да работи с нея. Той само за това е годен.

— А ние как да те наричаме, Хари? — попита херцогинята.

— Неговото име е принц Парадокс — каза Дориан.

— Приемам го с овации! — възкликна херцогинята.

— Не искам и да го чуя — засмя се лорд Хенри и се отпусна в креслото. — Сложат ли ти веднъж етикет, не можеш вече да се отървеш от него. Отказвам се от титлата.

— Кралете не трябва да абдикират — изрекоха предупредително червените устни.

— Искаш да защищавам трона ли?

— Да.

— Аз соча истините на утрешния ден.

— А пък аз предпочитам заблудите на днешния — отвърна тя.

— Ти ме обезоръжаваш, Гладис! — възкликна той, влизайки в тон с нейната закачливост.

— Взех ти само щита, Хари, не и копието.

— Аз никога не насочвам копието си срещу Красотата — каза той, като махна с ръка.

— Тъкмо в това ти е грешката, Хари, уверявам те. Прекалено високо цениш Красотата.

— Как можеш да говориш така! Според мен е по-добре да бъдеш красив, отколкото добродетелен. Но едва ли някой друг е по-готов от мен да признае, че е по-добре да бъдеш добродетелен, отколкото грозен.

— Излиза, че грозотата е един от седемте смъртни гряха? — възкликна херцогинята. — А защо тогава сравни орхидеята с тях?

— Грозотата е една от седемте смъртни добродетели, Гладис. Ти, като заклета консерваторка, не бива да ги подценяваш. Бирата, Библията и седемте смъртни добродетели са направили от Англия това, което е сега.

— Значи, не обичаш страната си? — попита тя.

— Живея в нея.

— За да можеш да я критикуваш по-добре.

— Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? — попита той.

— А какво каза Европа за нас?

— Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.

— Това твоя мисъл ли е, Хари?

— Отстъпвам ти я.

— Не мога да я използувам. Прекалено вярна е.

— Няма от какво да се страхуваш. Нашите съотечественици никога не откриват себе си в една отрицателна обрисовка.

— Те са прозорливи.

— По-скоро са хитри, отколкото прозорливи. Когато си направят равносметка, покриват глупостта с богатство, а пороците с лицемерие.

— И все пак ние сме извършили велики дела.

— Великите дела са ни били натрапени, Гладис.

— Но сме носили тежестта им.

— Само до фондовата борса.

Тя поклати глава и възкликна:

— Аз вярвам в нацията.

— Тя е само остатък от някогашна предприемчивост.

— Но все още може да се развива.

— Упадъкът ме привлича повече.

— Какво ще кажеш за изкуството? — попита тя.

— То е болест.

— А любовта?

— Илюзия.

— А религията?

— Моден заместител на вярата.

— Ти си скептик.

— Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.

— Какъв си тогава?

— Да определиш, значи да ограничиш.

— Дай ми поне някаква нишка.

— Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.

— Ти съвсем ме обърка. Да говорим за някой друг.

— Нашият домакин е чудесна тема. Преди години бяха го кръстили Чаровният принц.

— Ах, не ми напомняй за това! — възкликна Дориан.

— Нашият домакин днес не е особено любезен — отвърна херцогинята, като се изчерви. — Той, изглежда, мисли, че Мънмът се е оженил за мен от чисто научни интереси, смятайки ме за един от най-добрите екземпляри, които могат да се открият сред съвременните пеперуди.

— Е, надявам се, че няма да ви забоде с карфица! — забеляза със смях Дориан.

— О, моята прислужница вече го прави, мистър Грей, когато ми се разсърди.

— Че за какво може да ви се сърди, херцогиньо?

— За най-дребни неща, мистър Грей, уверявам ви. Обикновено заради това, че пристигам в девет без десет и казвам, че трябва да бъда облечена до осем и половина.

— Колко непочтително от нейна страна! Трябва да я предупредите, че ще я изгоните.

— Не смея, мистър Грей. Тя ми прави шапките. Помните ли онази, която носех на градинското увеселение у лейди Хилстоун? Не помните, разбира се, но е мило от ваша страна да си давате вид, че помните. Прави ги от нищо. Всички добри шапки се правят от нищо.