П. Удхаус - Истината и само истината

— Да, сър Джаспър.

— Аз пък едно ще ти кажа — заключил баронетът. — Поръчал съм от Лондон и скоро ще ми инсталират една от тези модерни компактни сауни. Ако и тя не свърши работа, зарязвам всички опити!

Сауната пристигнала по график и била надлежно разопакована. А три дни по-късно Уилфред, мрачно замислен късно вечерта в слугинската стая, бил грубо изтръгнат от това си състояние от Мъргатройд.

— Ей! — излаял икономът. — Събуди се. Сър Джаспър те вика.

— Какво вика? — стреснал се племенникът ми.

— Вика гръмогласно — изръмжал Мъргатройд.

Което се оказало самата истина. Някъде от горните катове на къщата се разнасяли поредици от резки джафкания, несъмнено издавани от мъж в крайния стадий на душевните страдания. Уилфред не бил склонен да се намесва по какъвто и да било начин в случай че, както по всичко личало, работодателят му берял душа по особено мъчителен начин, но бил съвестен мъж и тъй като това влизало в служебните му задължения, докато пребивавал в тази зловеща къща, трябвало да си върши работата, за която му плащали. Затова забързал нагоре по стълбите и още с влизането си в спалнята на сър Джаспър в очите му се набило аленото лице на баронета, щръкнало над контейнера със сауната.

— Благоволи значи да се появиш! — креснал сър Джаспър. — Какво направи с тази адска машина, след като ме завря в нея преди малко?

— Нищо повече от предписаното в брошурата, придружаваща устройството, сър Джаспър. Следвайки указанията, плъзнах Лоста А в Улея В, закачайки с Ремъка С…

— Ами значи си оплескал нещата по някакъв крайно изобретателен начин. Тая проклетия заяде и сега не мога да се измъкна.

— Не можете ли? — възкликнал Уилфред.

— Не мога я! А дяволският апарат се е нагрял като подстъпите към пъкъла: — (Пак се извинявам за езика на сър Джаспър, но вие ги знаете баронетите.) — Сега се пържа до хрупкаво състояние.

Ослепително ярък лъч светнал Уилфред Мълинър по тила.

— Сега ще ви освободя, сър Джаспър…

— Ами размърдай си задника де!

— При едно условие — произнесъл Уилфред и впил в него пронизителен взор. — Първо ми дайте ключа.

— Няма ключ бе, идиот! То не се заключва. Просто прещраква, след като пъхнеш Устройство В в Незнамсикое Е.

— Ключът, към който предявявам претенции, е от стаята, в която държите затворена Анджела Пърдю.

— Какви ги плещиш, мътните те отнесли? Олеле!

— Ще ви кажа какви ги плещя, сър Джаспър ффинч-ффароумиър. Аз съм Уилфред Мълинър!

— Не ставай магаре — раздразнил се баронетът. — Уилфред Мълинър е чернокос, а ти си риж. Явно имаш предвид някой друг.

— Това е перука. От „Кларксън“. — Той заклатил заканително пръст под носа на баронета. — Не съобразихте, сър Джаспър ффинч-ффароумиър, когато замислихте този мерзък план, че Уилфред Мълинър не ви изпуска от зоркия си поглед. Още от самото начало прозрях замисъла ви. А сега настана време да го проваля. Дай ми ключа, изверг, дай ми ключа, фарисей!

— ффарисей — машинално го поправил сър Джаспър.

— Ще освободя моята любима и ще я изведа от тази ужасна къща, за да се оженя за нея при първа възможност!

Въпреки страданията, от устните на сър Джаспър се отронил чудовищен кикот.

— Така ли мислиш?

— Така!

— Как пък не!

— Давай ключа!

— Не е в мен, дръвник такъв! Той си е на вратата.

— Ха-ха!

— Хич не ми хахакай! На вратата е. От вътрешната страна.

— Как не съм ти повярвал! Ала не мога да стоя тук и да прахосвам безценно време. Ако не ми дадеш веднага ключа, ще се кача горе и ще разбия вратата.

— Ами добре, разбий я! — И баронетът повторно се изсмял като пъклено изчадие. — Умирам да я чуя какво ще ти каже.

Последната забележка силно озадачила брат ми. Защото той много ясно чувал във влюбеното си съзнание думите на Анджела. Виждал я как хълца на гърдите му и го уверява, че никога не би се усъмнила в него. Затова се метнал към вратата.

— Ей! Ти! Няма ли да ме пуснеш оттук?

— След малко — казал Уилфред. — Охлади нетърпението си. И хукнал нагоре по стълбите.

— Анджела — развикал се той и долепил устни до дървенията на вратата. — Анджела, ангел мой!

— Кой е там? — попитал любимият незабравим глас иззад ключалката:

— Аз съм — Уилфред! Сега ще разбия вратата. Отдръпни се от нея!

И като отстъпил няколко крачки, той се засилил и се метнал върху плътното дърво. Чуло се оглушително стържене, докато ключалката поддавала. И Уилфред, политнал вътре, се озовал в толкова тъмна стая, че ако Анджела му бръкнела в окото, нямало да види пръста й.