П. Удхаус: Истината и само истината

— Наистина ли го бива?

— Аз го изобретих — простичко отвърнал Уилфред.

Тя се взряла в него с обожание.

— Колко си умен! Всяко момиче би трябвало да е гордо да се омъжи за теб.

— Ами — скромно махнал Уилфред с ръка.

— И въпреки това моят настойник ще рие копита от яд, като научи за годежа ни.

— Защо?

— Защото след смъртта на чичо си наследих милионите на рода Пърдю и настойникът ми иска на всяка цена да се омъжа за сина му Пърси.

Уилфред я целунал с много жар и се изсмял предизвикателно.

— Жъ мън фиш дьо села — казал на френски, че не му пука, тъй като се намирали в Кан.

Ала няколко дни след завръщането си в Лондон, където момичето го последвало след ден-два, той имал осезателен повод да си припомни тези нейни думи. Както си седял в кабинета и се опитвал да изнамери лек за неприятната болест пипка, която често сполетява канарчетата, един служител му донесъл визитна картичка.

— „Сър Джаспър ффинч-ффароумиър, баронет“ — прочел той. Името му било непознато. — Кажете на господина да заповяда — наредил на служителя и след малко при него влязъл извънмерно шишкав мъж с необятно въз-розово лице. Подобни лица съдбата обича да отрежда на жизнерадостни бонвивани, ала в случая с неговия посетител тя явно била объркала съставките.

— Сър Джаспър Финч-Фароумиър? — попитал Уилфред.

— Ффинч-ффароумиър — поправил го посетителят, чието чувствително ухо тутакси доловило главните букви.

— А да. И се пише с две малки фъта.

— С четири малки фъта.

— И на какво дължа честта…

— Аз съм настойникът на Анджела Пърдю.

— Много ми е приятно. Уиски и сода?

— Не, благодаря. Пълен въздържател съм. Открих, че алкохолът е склонен да прибавя килограми към теглото ми, поради което преустанових употребата му. Наложи се също така да преустановя и употребата на масло, картофи, всички видове супи и… Впрочем — сам се прекъснал той и фанатичният огън, неизменно лумващ в очите на дебели мъже, докато описват диетата, на която са принудени да се подложат, рязко угаснал. — Впрочем това не е светска визита и затова няма да ви отнемам времето с разговори за времето и прочее. Дошъл съм да ви предам едно съобщение, господин Мълинър. От Анджела.

— Милата Анджела! — възкликнал Уилфред. — Сър Джаспър, обичам това момиче с плам, който се разгаря все повече с всеки изминал ден.

— Нима? — казал баронетът. — Е, аз пък дойдох да ви предам, че каквото било, било.

— Моля?

— Край. Точка. Анджела ме изпрати да ви съобщя, че е размислила и е решила да задраска годежа ви от дневния си ред.

Уилфред присвил очи. Той не бил забравил думите на своята любима по адрес на този човек, който копнеел да я омъжи за сина си. Затова се взрял проницателно в посетителя си и неговата благодушна външност вече ни най-малко не го заблуждавала. Достатъчно се бил начел на криминални романи, в които дебели веселяци с червендалести кръгли лица се оказват накрая демони в човешки облик, за да падне лесна плячка на заблуждаващата външност.

— Така ли? — попитал хладно. — Бих предпочел да по-луча тези сведения собственоустно от госпожица Пърдю.

— Тя не желае да ви вижда. Ала тъй като предвиди това ваше отношение към съобщението й, заръча да ви предам и писмо. Познавате ли почерка?

Уилфред поел писмото. Несъмнено почеркът бил на Анджела, а смисълът на думите, които прочел, не можел да крие разнопосочни тълкувания. Въпреки това, докато подавал посланието обратно на приносителя, по устните му играела иронична усмивка.

— Съществува писане на писма под принудителна диктовка — изтъкнал той.

Розовият лицев цвят на баронета побагровял.

— Какво искате да кажете, господине?

— Каквото казах.

— Нима подмятате…

— Да.

— ффу, господине!

— ффу на вас! — не му останал длъжен Уилфред. — И ако искате да знаете, ффалшификатор такъв, според мен ффамилията ви се пише с едно голямо фъ като на всички хора!

Ужилен по най-чувствителното място, баронетът се ффръцнал и напуснал стаята, без нито дума повече.

Макар да бил посветил живота си на химическите анализи, Уилфред Мълинър съвсем не бил завеян мечтател. Когато нуждата го изисквала, той бил непоклатим привърженик на незабавното действие. Минута след като посетителят го напуснал, той вече крачел към „Старшите епруветки“ — знаменития клуб на химиците, дето се намира на Сейнт Джеймсис Стрийт. Там си направил сверката в справочника на Кели „Благородните фамилии на Англия“ и научил, че сър Джаспър живее във ффинч Хол в графство Йоркшир. Друго не му и трябвало. За него било недвусмислено ясно, че Анджела е зазидана именно във ффинч Хол.