Уилям Фокнър - Това вечерно слънце

— Прибрах го. Като се върнах, беше на масата. Свински кокал с още прясно месо, оставен до лампата. Там е той, чака. Излезете ли от тая врата, свършено е.

— Кое е свършено? — попита Кеди.

— Аз не съм портаджия — каза Джейсън.

— Глупости — каза татко.

— Там е той — повтори Нанси. — И в тоя миг гледа през прозореца, чака ви да си идете. После е свършено.

— Глупости — каза татко. — Заключи вратата и ще те заведем у леля Рейчел.

— Няма полза — каза Нанси. Сега вече не гледаше татко, но той се вгледа в дългите й хилави и разтреперани ръце. — Каква полза да се отлага?

— Тогаз какво искаш? — попита татко.

— И аз не знам — каза Нанси. — Не мога нищо да направя. Мога само да отлагам. А от това полза няма. Писано ми е. Каквото и да стане, писано ми било.

— Какво ще стане? — попита Кеди. — Кой ти е писал?

— Никой — рече татко. — Да вървите да лягате.

— Кеди ме доведе — каза Джейсън.

— Иди при леля Рейчел — каза татко.

— Няма полза — рече Нанси. Седеше пред огъня с лакти на коленете си, дългите й ръце висяха. — Сега вече и от вашата кухня няма полза. И в детската стая на дъските да легна, пак същото — на сутринта кръв…

— Шшт! — каза татко. — Заключи вратата, угаси лампата и лягай.

— Страх ме е от тъмното — каза Нанси. — Страх ме е да не стане в тъмното.

— И какво? Ще седиш със запалена лампа цяла нощ? — рече татко. Нанси пак почна да издава оня звук. Седеше пред огъня, а дългите й ръце висяха между коленете. — Проклятие! — извика татко. — Хайде, деца! Времето за лягане мина.

— Отидете ли си, с мен е свършено — обади се Нанси. Сега говореше по-спокойно, лицето й бе отпуснато, досущ като ръцете. — Но каквото и да става, при мистър Лъвлейди имам събрани пари за ковчег. — Мистър Лъвлейди беше дребен, мръсен човек, който събираше негърските застраховки и всяка събота обикаляше хижите и кухните да взема по петнайсет цента. С жена си живееха в хотела. Една сутрин жена му се самоуби. Имаха дете, момиченце. Той замина с детето и след седмица-две се върна, но сам. И в събота отново почнахме да го виждаме по задните улички и пътеките.

— Глупости — каза татко. — Утре като сляза в кухнята, най-напред тебе ще видя.

— Ще видите каквото има да се вижда — каза Нанси, — но само господ може да каже какво е.

Оставихме я седнала пред огъня.

— Ела да залостиш — рече татко. Но тя не помръдна. Повече не ни погледна и остана да седи притихнала и неподвижна между огъня и лампата. Поехме по пътеката и след няколко крачки се обърнахме — през отворената врата видяхме, че още е там.

— Татко — обади се Кеди, — какво ще й се случи?

— Нищо — каза татко. Бе взел Джейсън на раменете си и сега Джейсън се намираше най-високо от всички. Спуснахме се в рова. Огледах се. Тихо. Там, където лунната светлина и сенките се сплитаха, не се виждаше нищо.

— Ако Джизъс се е скрил тук, ще ни види, нали? — попита Кеди.

— Няма го — рече татко. — Той отдавна замина.

— Вие ме доведохте — каза Джейсън отвисоко. Татковият силует на небето напомняше човек с две глави, едната голяма, другата по-малка. — Аз не исках.

Излязохме от другата страна на рова. Хижата на Нанси се виждаше и оттук, зърнахме отворената врата, но нея не видяхме — нали от умора бе седнала до огъня. „Уморих се — бе казала тя. — Какво съм аз? Една негърка. Виновна ли съм?“

Затуй пък я чухме. Щом излязохме от рова, и тя почна — оня звук, който бе уж песен, пък не приличаше на песен.

— Сега кой ще ни пере? — попитах аз.

— Аз не съм негър — обади се Джейсън отвисоко, откъм главата на татко.

— Ти си нещо по-лошо — каза Кеди. — Ти си портаджия. Сега да ни излезе нещо, ще пукнеш от страх. И от негрите си по-страхлив.

— Не съм — каза Джейсън.

— Ще ревнеш — каза Кеди.

— Кеди! — смъмри я татко.

— Няма! — каза Джейсън.

— Страхопъзльо! — каза Кеди.

— Кендис! — скара й се татко.

© 1931 Уилям Фокнър

© 1993 Кръстан Дянков, превод от английски

William Faulkner

That Eveninig Sun, 1931

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Уилям Фокнър, Слез на земята, Моисей

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Художник: Антон Радевски, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12954]

Последна редакция: 2009-08-31 21:30:00