Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Майчиният инстинкт да брани рожбите си сякаш й вля допълнителна сила — сила, която липсваше на мъжа, в чийто ум и желязна воля тя никога не се бе съмнявала. Когато през този зимен следобед таксито на Куин зави покрай Белия дом, Джон Кормак седеше на бюрото в личния си кабинет между Овалния кабинет и спалнята. Майра Кормак стоеше до него. Тя прикрепяше леко с ръка главата на сломения си съпруг към гърдите си и бавно и нежно я люлееше.

Тя съзнаваше, че той е смъртно ранен, че не е в състояние повече да носи тежкия товар на плещите си. Тя знаеше, че това, което го бе съсипало най-много, може би повече и от самата смърт на сина му, бе крайното му недоумение и обърканост кой бе извършил това и защо. Ако момчето бе загинало при катастрофа или при спортна злополука, тя бе уверена, че Джон Кормак щеше да приеме логичния ход на нещата, доколкото смъртта може да бъде логична. Бруталното убийството беше сломило и съсипало бащата, сякаш тази чудовищна бомба бе избухнала и разкъсала собственото му тяло.

Сега тя бе убедена, че никога не ще могат да намерят отговора и чувстваше, че съпругът й е към края на силите си. Тя бе започнала да ненавижда Белия дом и поста му, с който преди толкова се гордееше. Сега най-голямото й желание беше той да свали от плещите си товара на своя мандат и да се върне заедно с нея в Ню Хейвън. Там тя щеше да се грижи за него и да го подкрепя в старините му.

Писмото, което Куин бе изпратил на Сам Самървил на собствения й адрес в Александрия, бе надлежно засечено, преди тя да може да го види, и занесено триумфално на комисията във Вашингтон. Тя бе набързо свикана с цел да изслуша и разтълкува неговото съдържание. Филип Кели и Кевин Браун го поднесоха като трофей на вниманието на своите началници.

— Трябва да призная, господа — каза Кели, — че с най-голяма неохота поисках един от надеждните ми агенти да бъде подложен на такъв род наблюдение. Но смятам, и вие ще се съгласите с мен, че сме богато възнаградени.

Той постави писмото на масата пред себе си.

— Това писмо, господа, е било пуснато вчера в самия Вашингтон. Това не доказва непременно, че Куин е в града или някъде в Щатите. Възможно е някой друг да го е пуснал вместо него. Но според мен Куин действа сам, без ничия помощ. Не ни е известно как е изчезнал от Лондон и се е появил тук. Въпреки това колегите ми и аз споделяме мнението, че Куин е пуснал писмото лично.

— Прочетете го — заповяда Одел.

— То е… ъ-ъ-ъ… доста драматично — каза Кели. Сетне нагласи очилата си и започна да чете.

— „Скъпа моя Сам…“ — този начин на обръщение следва да покаже, че моят колега Кевин Браун бе прав. Отношенията между мис Самървил и Куин са излезли извън рамките на чисто служебните.

— Значи вашата хрътка се е влюбила във вълка — каза Одел. — Браво. Хитър ход. Какво пише той?

Кели продължи.

— „Ето ме най-после отново тук, в Съединените щати. Много бих искал да те видя, но се опасявам, че в момента няма да е много разумно. Целта на това, което пиша, е да разкажа какво в действителност се случи в Корсика. Работата е там, че когато ти се обадих от летището в Аячо, аз те излъгах. Сметнах, че ако ти кажех истината за това, което наистина се случи там, ти може би нямаше да се съгласиш да се върнеш поради съображения за безопасност. Но колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че имаш право да узнаеш всичко. Трябва само да ми обещаеш следното. Каквото и да прочетеш в това писмо, не го казвай на никого. Никой друг не трябва да знае за това, поне засега. Първо трябва да доведа докрай работата, с която съм се захванал. Както вече знаеш, Орсини и аз си устроихме малка престрелка. Нямах друг избор, тъй като някой му се беше обадил и предупредил, че съм тръгнал за Корсика, за да го убия, докато аз всъщност исках само да си поговорим. Успях да го улуча с пистолета си — всъщност с твоя пистолет — но не го убих. Когато научи, че са го изпързаляли, той осъзна, че вече не е обвързан с обета си за мълчание и ми разказа всичко, от игла до конец. И то какви неща! Първо, оказа се, че не руснаците стоят в дъното на всичко това — поне не съветското правителство. Заговорът тръгва оттук, от Съединените щати. Хората, дърпали конците са все още забулени в тайна, но човекът, когото те са наели да организира отвличането и убийството на Саймън Кормак, и когото Зак наричаше «дебелака», ми е известен. Орсини успял да открие самоличността му и ми даде неговото име. Когато бъде заловен, в което въобще не се съмнявам, той ще съобщи и имената на хората, платили му да извърши това дело. За момента, Сам, съм се скрил в едно затънтено местенце и пиша всичко, от игла до конец — имена, дати, места, събития. Цялата история от началото до края. Когато свърша, ще изпратя копия до десетина различни инстанции, до вицепрезидента, ФБР, ЦРУ и прочие. След това, дори и нещо да се случи с мен, ще бъде твърде късно да се спре задвиженият механизъм на правосъдието. Повече няма да ти се обаждам, докато не напиша всичко. Моля те да разбереш, че ако не ти съобщавам къде съм, това е единствено заради твоята собствена безопасност. С обич, Куин“.