Фредерик Форсайт - Дяволската алтернатива

В шест и четиридесет и пет всички терористи, с изключение на Дрейк и Крим, се качиха в по-голямата надуваема лодка. Американецът от украински произход скочи в старата рибарска моторница, с която се бяха превозили до „Фрея“, и погледна нагоре.

Ендрю Дрейк му кимна от палубата на танкера. Американецът натисна копчето на стартера, двигателят на моторницата се закашля и забоботи равномерно. Рулят на моторницата бе привързан с въже, така че тя да плава на запад. Терористът усили притока на гориво на неутрална скорост. Моторът забръмча по-силно.

Човешки и електронни уши на няколко мили оттам доловиха звука. Започна оживен радиообмен между корабите и между „Арджил“ и „Нимрод“. Припряно се издаваха заповеди. На екраните на радарите на кръжащия над всички „Нимрод“ не се забелязваше движение около „Фрея“.

Дрейк каза няколко думи в портативната си радиостанция и Азамат Крим, който се намираше високо над него на мостика, включи сирената на супертанкера.

Мощният й рев разкъса мъглата и проехтя надалеч по тихата водна повърхност.

На мостика на „Арджил“ капитан Престън изсумтя от нетърпение.

— Искат със сирената да заглушат шума на двигателя на моторницата — каза той. — Но ние ще ги виждаме с радара.

Няколко секунди след това терористът на моторницата включи ръчката на предна скорост и рибарската гемия потегли рязко, като се отдели от борда на „Фрея“. Терористът скочи, хвана се за едно висящо въже, вдигна крака и остави моторницата да се изниже под него. Миг по-късно тя изчезна в мъглата по посока право към военните кораби.

Терористът се спусна от въжето в надуваемата лодка, където го чакаха четирима от групата. Единият от тях дръпна шнура и запали извънбордовия двигател. Петимата мъже се хванаха за пластмасовите дръжки и лодката потегли с високо вдигнат нос. Тя бързо запори водата и се насочи към холандския бряг.

Радарният оператор на „Нимрод“ веднага забеляза на екрана движещата се рибарска моторница, но гумената лодка не даваше никакво отражение.

— Моторницата тръгна — съобщи той на „Арджил“. — Тия откачени карат право към вас!

Капитан Престън погледна екрана на собствения си радар.

— Виждам ги — каза той и се вгледа в бялата точка, която все повече се отдалечаваше от голямото бяло петно на танкера. — Хората от „Нимрод“ са прави, терористите идват право срещу нас. Какво, по дяволите, са замислили?

Олекналата рибарска моторница с пълна тяга на двигателя плаваше със скорост от петнадесет възела. След двадесет минути тя щеше да стигне до военните кораби, да мине през дъгата, образувана от тях, и да се насочи към втората верига, съставена от противопожарни кораби.

— Навярно смятат, че в мъглата ще успеят да се промъкнат между корабите — предположи първият помощник-капитан, който бе застанал на мостика до капитан Престън. — Да изпратим ли „Кътлъс“ да им пресече пътя?

— Колкото и да му се иска на майор Фалън лично да си разчисти сметките с терористите, няма да рискувам живота на неговите командоси — отвърна му Престън. — Онези бандити вече застреляха един от екипажа на „Фрея“. Заповедите, които получих от Адмиралтейството, са съвсем ясни. Унищожете ги с оръдията.

На борда на „Арджил“ бе задействана една добре отработена процедура. Радистът любезно помоли останалите четири натовски кораба да не откриват огън, а да оставят тази работа на „Арджил“. Двете сто и тридесет милиметрови оръдия плавно се извъртяха към целта и блъвнаха огън.

Разстоянието от три мили не беше голямо, но целта бе малка. Затова тя оцеля след първия залп. Водата около нея кипна от снарядите. Нито хората на мостика на „Арджил“, нито командосите в трите катера не видяха тази впечатляваща гледка. Мъглата закриваше всичко. Само радарите регистрираха всяко неточно попадение и продължаваха да следят изображението на моторницата, която пореше полудялата морска повърхност. Но те не можеха да кажат на своите стопани, че на борда на целта няма никой.

Ендрю Дрейк и Азамат Крим седяха тихо в своята надуваема лодка и чакаха, притаени до „Фрея“. Дрейк държеше въжето, което ги свързваше с танкера. После се разнесе тътенът от първите оръдейни изстрели. Дрейк кимна на Крим и той запали мотора. Дрейк пусна въжето и леката като перце лодка се плъзна по водната повърхност и започна да набира скорост. Шумът на двигателя й бе заглушен от сирената на „Фрея“, която продължаваше да свири.

Крим погледна водонепроницаемия компас във формата на часовник, който бе сложил на лявата си китка, и промени курса леко на север.