Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Двете години на ожесточени и безкомпромисни битки не успяха да разколебаят убежденията му. Наистина бунтовниците се оказаха не съвсем лесна плячка, както смяташе в началото. Колкото и феллахи да унищожаваше с хората си, колкото и села да изравняваше със земята, колкото и терористи от FLN 6 6 Фронт за национално освобождение — националното съпротивително движение в Алжир. — Б.пр. да умираха от изтезания, бунтът се разгаряше, докато най-подир обхвана цялата страна и погълна градовете й.

Онова, от което се нуждаеха, разбира се, бе по-голяма подкрепа от метрополията. В края на краищата тук не ставаше дума за война, водена в забравено от юга кътче на империята. Алжир бе Франция, населен от три милиона французи. За Алжир човек се сражаваше както за Нормандия, Бретан или Крайморските Алпи. Щом получи подполковнишките пагони, Марк Роден напусна бойното поле и постъпи на служба в града — първо в Бон, а след това в Константин 7 7 Градове в Алжир. — Б.пр. .

Дотогава се бе сражавал срещу АЕХ 8 8 Armee de Liberation Nationale — Армия за национално освобождение, военизирана структура към FLN. — Б.пр. , нередовна войска, но все пак съставена от бойци. Омразата му към тях бе нищо в сравнение с чувствата, които го обзеха, щом потъна в дебрите на подлата, потайна война в градовете — война, придружена от пластични бомби, поставяни от чистачи в кафенета, супермаркети и увеселителни заведения, посещавани от французи. Мерките, които предприе за прочистване на Константин от отрепките, поставящи тези бомби, му спечелиха сред алжирското население прозвището Касапина.

Единственото, което не достигаше за окончателното ликвидиране на FLN и неговата Армия за национално освобождение, бе допълнителна помощ от Париж. Както повечето фанатици, Роден съумяваше да се предпазва от фактите чрез сляпа вяра. За него ескалиращите военни разходи, разклатената френска икономика, залитаща под бремето на една война, която все по-явно нямаше да бъде спечелена, бяха просто дреболии.

През юни 1958 година генерал Дьо Гол се върна на власт като министър-председател на Франция. Като ликвидира покварената и едва кретаща Четвърта република, той основа Петата. Когато той произнесе думите „Algerie Francaise“ 9 9 Френски Алжир. — Б.пр. , довели го с помощта на генералите обратно в Матиньон, а по-късно, през януари 1959 година, и в Елисейския дворец, Роден се затвори в стаята си и заплака. Посещението на Дьо Гол в Алжир бе за подполковника като слизането на Зевс от Олимп. Той бе убеден, че е в ход нова политика. Комунистите щяха да бъдат пометени от постовете им, Жан-Пол Сартр положително щеше да бъде разстрелян за държавна измяна, профсъюзите щяха да бъдат поставени на колене и най-сетне Франция щеше да разтвори сърце и да предостави цялата си подкрепа на своята кръв и плът в Алжир, на армията, защищаваща границите на френската цивилизация.

Роден бе сигурен във всичко това както в изгряването на слънцето откъм изток. Когато Дьо Гол предприе възстановяването на Франция по свой начин, Роден помисли, че е някаква грешка. Трябва да се даде време на стареца. Когато плъзнаха първите слухове за предварителни преговори с Бен Бела и FLN, Роден не повярва.

Макар да съчувствуваше на заселниците, разбунтували се през 1960 година под ръководството на Големия Жо Ортиз, той все още смяташе, че липсата на мерки за окончателното смазване на феллахите е просто тактически ход на Дьо Гол. Подполковникът бе убеден, че Стария 10 10 Прозвище на Дьо Гол. — Б.пр. си знае работата. Нима не произнесе той златните слова „Algerie Francaise“?

Когато най-сетне бе доказано вън от всякакво съмнение, че схващането на Дьо Гол за възродена Франция не включва френски Алжир, светът на Роден се разпадна като кула от картонени кубчета. От всичката му вяра, надежда, доверие и убеденост не остана и помен. Само омраза. Омраза към системата, към политиците, към интелектуалците, към алжирците, към профсъюзите, към журналистите, към чужденците, ала преди всичко — омраза към ТОЗИ ЧОВЕК. С изключение на неколцината лигльовци, отказали да се присъединят, Роден поведе целия си батальон в априлския метеж на 1961 година.

Той не успя. Чрез един прост, смазващо изкусен ход Дьо Гол осуети бунта, преди да се е надигнал. В седмиците преди официалното оповестяване на започналите преговори с FLN хиляди евтини транзисторни радиоапарати бяха раздадени на войниците, като командирите бяха просто мимоходом уведомени за това. Транзисторите се приеха като безобидна разтуха за войниците и дори мнозина командири и сержанти одобриха идеята. Долитащата от Франция лека музика бе приятна отмора от жегата, мухите и отегчението.