Лангароти погледна часовника си, въздъхна, довърши питието си и стана да си върви. Беше време да вземе Лола от апартамента й и да я заведе до бара. След това щеше да се отбие в денонощния пощенски клон да провери дали няма телеграма от Шанън с предложение за нова война.
В Мюнхен беше още по-студено, отколкото в Остенд и Курт Семлер с разредена през годините в Далечния изток, Алжир и Африка кръв вървеше към денонощния пощенски клон и трепереше в своето дълго до коленете черно кожено палто. Той редовно проверяваше на гишето всяка сутрин и вечер и все се надяваше да намери писмо или телеграма с някакви вести или с покана за среща, което би му отворило пътя към ангажимент като наемник.
Периодът след завръщането му от Африка носеше печата на безделието и скуката. Като повечето военни ветерани той ненавиждаше цивилния живот. Не знаеше какви дрехи да носи, презираше политиката и копнееше за някакъв строг режим, изпълнен с действие. Родният му град го разочарова. Навсякъде се мотаеха дългокоси младежи. Мърляви и недисциплинирани. Развяваха знамена и бълваха лозунги. Сякаш се бе загубило чувството за целеустременост, за дълг пред великия идеал на родината и нейния вожд, под чийто знак преминаха детството и младостта му. Липсваше му порядъкът, характерен за живота в армията.
Дори животът на бракониер в Средиземно море, макар и доста разюздан, предлагаше поне усещането за активност, мириса на опасността, чувството за планирана акция, която после се осъществява. Спускайки се към италианския бряг с два тона американски цигари на борда, той поне успяваше да си въобрази, че се намира край Меконг и влиза в бой с Легиона срещу бандите по течението на Хоа Бин.
Мюнхен не му даваше нищо. Изпи твърде много алкохол, изпуши твърде много цигари, отби се при няколко курви и изпадна в пълно униние.
И тази вечер в пощата нямаше нищо за него. На сутринта всичко щеше да е различно, защото телеграмата на Шанън пътуваше през нощна Европа.
В полунощ от Остенд се обади Марк Вламенк. Белгийската служба за телеграми беше отлична. Работеше до десет часа вечерта. Шанън му каза да го чака с кола на другата сутрин пред Брюкселското национално летище. Съобщи му номера на полета си.
От гледна точка на онези, които желаят да управляват дискретна, но легална банкова сметка, Белгия предлага далеч по-големи предимства от прехвалената швейцарска банкова система. Без да е въобще богата и мощна като Германия, нито пък неутрална като Швейцария, Белгия допуска неограничени парични суми да влизат и излизат от страната без предварителен контрол или намеса. Банките са също толкова дискретни, колкото и в Швейцария. Именно затова банките в Люксембург и Лихтенщайн постоянно увеличават обема на дейността си за сметка на швейцарските банки.
На другата сутрин Шанън каза на Вламенк да го закара до „Кредитбанк“, която се намираше в Брюге, на около седемдесет минути път с кола от летището.
Големият белгиец очевидно изгаряше от любопитство, но се стремеше да не го показва. Когато излязоха на пътя за Брюге, Шанън разказа накратко, че са му предложили договор, в който има работа за четирима помощници. Попита Вламенк дали е готов да участва.
Малкия Марк не остави никакво съмнение, че е готов. Шанън го предупреди, че не може да му каже нищо за операцията, освен че става дума не просто за бойна задача, а за проект, който трябва да се изпипа от самото начало. Спомена, че е готов да плаща по 1 250 долара месечно плюс всички ежедневни разходи през следващите три месеца. Накрая каза, че задачата, макар и да не изисква отсъствие от дома до края на третия месец, е свързана с определени рискове в границите на Европа. Това наистина не била чисто наемническа работа, но трябвало да се свърши. Марк изсумтя.
— Аз не обичам банки — каза той. — Не и срещу такива пари.
— Не става дума за нищо такова. Искам да качим малко оръжие на един кораб. Ще трябва да го направим сами. После, като отплаваме, ще държим курс само към Африка, където ни чака хубава битка.
Марк се ухили.
— Дълга кампания или светкавична операция?
— Атака — каза Шанън. — Имай предвид, че ако всичко мине добре, има възможности за по-продължителен договор. Не обещавам, но натам вървят нещата. При успех ще има и тлъсти премии.
— Добре. Навит съм — каза Марк точно когато навлизаха в централния площад на Брюге.
Централният офис на „Кредитбанк“ се намира на „Фламингщраат“ № 25. Това е тясна търговска улица с наредени от двете страни къщи в типичния стил на фламандската архитектура от осемнадесети век. Повечето от приземните етажи са превърнати в магазини, но нагоре фасадите наподобяват платната на старите майстори.
Читать дальше