Фредерик Форсайт - Измамникът

— Благодаря ти, Робърт — каза шефът на СИС. — Тогава мога ли да разчитам на подкрепата на външното министерство?

Усмивката на дипломата можеше да спечели награда на някое състезание в американско шоу.

— Скъпи мой Марк, нямаме затруднения с нивото на твоите предложения. Но тук има няколко пункта, които бих желал да обсъдя с теб.

Ето че започна, помисли си шефът на СИС.

— Мога ли да приема, например, че тези допълнителни постове в чужбина, които предлагаш, са обсъдени с министъра на финансите и необходимите пари са заделени в нечий бюджет?

И двамата мъже добре знаеха, че бюджетът на разузнавателните служби не се попълва изцяло от външното министерство. Само малка част от парите идваха от там. Действителните разходи на почти невидимата СИС се разпределяха между всички министерства в правителството.

Понеже бюджетът й е добре прикрит, СИС не е толкова зависима от заплахите на външното министерство да не отпуска средства, в случай, че не са удовлетворени желанията му. Сър Марк кимна.

— Тук няма проблем. Координаторът и аз се срещнахме с министъра на финансите, обяснихме положението (което бяхме изяснили с кабинета) и министърът отпусна необходимите пари, добре завоалирани в бюджетите за изследване и развитие на най-неподходящите министерства.

— Отлично — засия помощник-секретарят, независимо дали мислеше така или не. — Нека тогава се обърнем към нещо, което влиза в моята компетентност. Не знам какво е положението с твоите кадри, но ние срещаме някои трудности, свързани с увеличаването на службите след края на Студената война и освобождаването на Централна и Източна Европа. Знаеш какво имам предвид, нали?

Сър Марк знаеше точно какво имаше предвид. Фактическото сгромолясване на комунизма през изминалите две години промени бързо дипломатическата карта на света. Дипломатическият корпус се опитваше да увеличи своите възможности в Централна Европа и на Балканите, ако е възможно дори с минипосолства в Латвия, Литва и Естония, в случай че добият независимост от Москва. Той предполагаше, че след Студената война, поставена сега в моргата, положението на неговите колеги в разузнавателните служби щеше да бъде точно обратно.

— Ние, като вас, нямаме друг избор, освен да набираме нови хора. Да оставим вербуването настрана, самата подготовка е шест месеца, преди да доведем нов човек тук и да освободим опитен мъж за службите в чужбина.

Усмивката изчезна от лицето на дипломата и той се наведе напред със сериозен вид.

— Скъпи Марк, точно това е същността на разговора, който исках да проведа с теб. Разкриване на места в нашите посолства и за кого.

Сър Марк въздъхна едва чуто. Кучият син се насочваше към слабото място. Външното министерство не можеше да се справи със СИС на бюджетна основа, но винаги държеше в ръка едно асо, готово за игра. Голямото мнозинство от разузнавачите в чужбина вършеше своята работа под прикритието на посолствата. Това превръщаше посолствата в техен домакин.

— И какво е най-общо мнението ти за бъдещето, Робърт? — попита той.

— В бъдеще, страхувам се, ще бъде над нашите възможности да предлагаме длъжности на някои от вашите по-… колоритни кадри. Длъжностни лица с формално прикритие. Фактори, чиито имена са изписани на месинговите табелки на вратите. По време на Студената война беше допустимо; в нова Европа ще стърчат само възпалени палци. Ще дразнят. Сигурен съм, че разбираш това.

И двамата мъже знаеха, че агентите в чужбина се делят на три категории. Нелегалните агенти не действат под прикритие на посолствата и не можеха да бъдат засегнати от сър Робърт Инглиш. Офицерите, служещи в посолства, бяха както явни, така и неявни.

Явните офицери бяха тези, чиито действителни функции бяха добре известни. В миналото имаше голяма полза от тях. Дисидентите и бунтарите от комунистическите държави и Третия свят знаеха точно при кого да отидат и да излеят своята мъка като пред изповедник. Това донесе богата реколта от информация.

Сър Робърт искаше да каже, че не желае повече такива офицери и няма да им предлага места в посолствата. Беше се посветил на продължаването на добрите традиции в неговото ведомство да задоволяват всеки, който не е роден англичанин.

— Чувам какво казваш, Робърт, но аз не мога и няма да започна работата си Като шеф на СИС с чистка на старши офицери, които са служили дълго, предано и добре.

— Намери други места за тях — предложи сър Робърт. — Централна и Южна Америка, Африка…