Фредерик Форсайт - Измамникът

До обяд Уитъкър написа своя материал. Той предаде снимките и текста по обичайната връзка с Лондон, проведе дълъг телефонен разговор с редактора на новините в Лондон и получи уверенията, че материалът му ще бъде публикуван на видно място на следващия ден. Неговите разходи нямаше да се поставят под въпрос, не и в този случай.

В Маями Сабрина Теннант отседна в хотел „Сонеста Бийч“, както бе посъветвана предишната вечер, и телефонът й иззвъня малко преди осем в събота сутринта. Срещата щеше да се проведе в една сграда с офиси в централната част на Маями. Там филиалът на ЦРУ държеше една от своите безопасни квартири.

Тя бе въведена в безлична канцелария и посрещната от някакъв мъж, който я придружи до затъмнена малка кинозала. Там прожектираха три от нейните видеокасети пред други двама, седящи в полумрака мъже, които отказаха да се представят и не промълвиха нито дума.

След прожекцията мис Теннант бе изведена от кинозалата в канцеларията, поднесоха й кафе и я оставиха за известно време сама. Когато първият офицер се върна при нея, той предложи да го нарича Бил и поиска фотографиите, направени край пристанището предния ден.

На видеофилмите операторът не бе концентрирал камерата върху бодигардовете на Хорацио Ливингстън, ето защо там те се появяваха като периферни фигури. Снимките ги показваха в анфас. Бил разтвори няколко папки и й показа други фотографии на същите мъже.

— Ето този — каза той, — дето се е опрял на колата. С какво име се обръщаха към него?

— Мистър Браун — рече тя.

Бил се засмя.

— Знаете ли как е на испански кафяво? — попита той.

— Не.

— На испански е морено, в нашия случай това е Хернан Морено.

— Телевизията е сред визуалните медии — каза тя, — заснетите кадри представят нещата по-добре от думите. Мога ли да взема вашите фотографии, за да направя сравнение с моите?

— Ще накарам да извадят копия от тях — каза Бил, — а ние ще запазим копия от вашите.

Нейният оператор трябваше да остане в таксито отвън. Той засне скришом няколко фотографии на сградата. Нямаше нищо нередно в това. Мислеше, че снима щабквартирата на ЦРУ в Маями. Нямаше откъде да знае, че това не е така.

Когато се върнаха обратно в „Сонеста Бийч“, Сабрина Теннант подреди фотографиите, нейните и онези, така необичайно предоставени от секретните папки на ЦРУ, на една голяма маса в наетата банкетна зала и операторът ги засне на филм. Мис Теннант нареди да заснеме и стената на банкетната зала с портрета на Джордж Буш, взет за малко от управителя. Това щеше да е достатъчно, за да създаде впечатлението, че се намират в помещение на ЦРУ.

Малко по-късно същата сутрин двамата откриха едно изоставено скалисто заливче, до което достигаше тесен път, отклоняващ се от магистралата и тя направи още един репортаж пред камерата на фона на белия пясък, палмовите дървета и синьото море, точно копие на някой плаж, намиращ се на Съншайн.

По обяд тя установи своята сателитна връзка с Лондон и изпрати събрания материал до Би Ес Би в Лондон. Проведе и дълъг разговор със своя редактор за новините, докато монтажният екип правеше подбор на материала. От него излезе петнадесетминутен филм, който представяше така нещата, сякаш Сабрина Теннант бе изпратена на Карибите с една-единствена цел — разобличаването на Хорацио Ливингстън.

Редакторът промени реда на излизащите новини в Каунтдаун и й се обади обратно във Флорида.

— Това е истинска сензация — изкрещя в телефона той. — Браво, скъпа!

Маккрийди също бе зает. Една част от сутринта той се свързваше по портативния телефон с Лондон, а другата — с Вашингтон.

В Лондон откри директора на специалния въздушен полк, намиращ се в казармата на името на Йоркския дук в Кингс роуд, Челси. Младият генерал изслуша молбата на Маккрийди.

— Всъщност, наистина мога да ти помогна — каза той.

— Двама от тях в момента изнасят лекция във Форт Браг. Ще трябва да получа разрешение.

— Няма време — каза Маккрийди. — Виж, полага ли им се някаква отпуска?

— Мисля, че им се полага — каза директорът.

— Отлично. В такъв случай предлагам и на двамата почивка и отмора тук на слънчевия остров. Като мои лични гости. Какво по-хубаво от това?

— Сам — въздъхна генералът, — ти си неискрен стар мошеник. Ще видя какво мога да направя. Но те ще си почиват, нали? Само слънчеви бани и нищо друго.

— Далеч съм от подобна мисъл — изхихика Маккрийди.

Седем дена преди Коледа жителите на Порт Плейсанс започнаха да се подготвят за празничните дни.