Гюстав Флобер - Мадам Бовари

Откак Бовари умря, в Йонвил се изредиха трима лекари, без да успеят да се задържат — до такава степен г. Оме веднага ги подби. Той има дяволска клиентела; властта го щади, а общественото мнение го покровителства.

Наскоро получи почетния кръст.

Всяко следващо поколение проектира в произведенията на класиците собственото си съзнание и мироглед и в този смисъл ги възприема различно. Същото се отнася и за преводачите от различните поколения, всяко от които дава свой принос в тяхното тълкуване. Днес ние виждаме в стилистично вярното предаване на авторовото отношение към собствения му художествен текст една от най-мъчнопреодолимите трудности при превода на Флобер, натоварена при това със значеща функция от самия него. Както вече бе изтъкнато в предговора към изданието, в „Мадам Бовари“ Флобер съзнателно заема позата на безпристрастен, но не и безстрастен наблюдател, на човек, извършващ научен експеримент и дебнещ резултата от опита си. Сполуката и евентуалните възражения към превода на Константин Константинов са именно по линията на активната преводаческа намеса, на емоционалното тълкуване на оригинала, при което изходният текст губи един от пластовете си, но печели езикова и стилова монолитност, с което се превръща във факт от българската духовна култура. Без да е остарял ни най-малко като конкретна езикова реализация, българският превод на „Мадам Бовари“ има стойността на документ, отразяващ определен етап от развитието на нашата преводаческа школа. Водени от това съображение, счетохме за свой дълг да представим „Мадам Бовари“ в добилия вече известност превод на Константин Константинов, като засвидетелстваме по този начин цялото си уважение към големия творец на българското художествено слово.

© Константин Константинов, превод от френски

Gustave Flaubert

Сканиране, разпознаване и редакция: stomart, 2009

Последна редакция и SFB-форматиране: NomaD, 2010

Издание:

Гюстав Флобер. Избрани творби в четири тома. Том 1. Мадам Бовари

Пето издание

Съставител: Богдан Богданов

Редактори: Пенка Пройкова, Силвия Вагенщайн

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Светлана Йосифова

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евелина Тодорова

Издателство „Народна култура“, София, 1984

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14997]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

Шапска — военна каска, заимствана от поляците и носена във Франция от копиеносците през Втората империя.

Quos ego (лат.) — думи на Вергилий в „Енеида“, с които Нептун изразява гнева си и заплаха срещу ветровете.

Ridiculus sum (лат.) — смешен съм.

„Анахарзис“ — произведение от абат Бартелми (1779), в което се описва животът на гърците през IV век.

… къртиците, увиснали по клоните — френски обичай да закачат по дървесата убитите къртици.

Игра „на тапа“ — игра, при която върху запушалка са поставени монети, по които се цели с топка или тояга.

Тилбюри — кабриолет с две колела.

Менестрели — средновековни поети-певци или поети-музиканти.

Беарнееца — Анри IV, френски крал.

Гръцки шапчици — къщни шапчици с пискюл.

Бювар — голям картон с попивателна, върху който се пише.

Брелоци — дребни украшения, дрънкулки.

Сарабанди — танци и музика от XVII и XVIII век.

Флеботомия — кръвопускане — на медицински език.

„Веруюто на савойския викарий“ — къс от „Емил“ на Ж. Ж. Русо.

Вантос — месец март, по революционния календар от 1889 г.

Нанкин — жълт китайски плат.

Осмазон — главна съставна част на бульона.

Екартв — вид игра на карти.

Реглис — растение, корените на което се употребяват като подкрепително лекарство.

Непреводима игра на думи: в оригинала mon Riboudet — мой Рибуде, и mont Riboudet — връх Рибуде.

Ботокуди — индийски племена в Антилските острови и в Бразилия.

Дагеротип — първите фотографически снимки са се наричали дагеротипи.

„Кокоше Мляко“ — жълтък от яйце, разбит със захар и мляко.