Джейн Фийдър - Брачно предложение

Мина почти половин час, докато чуе леките й стъпки в салона. Когато Арабела влезе, той се надигна. Огледа я и кимна одобрително. Тя бе използвала добре времето, с което разполагаше. Носеше кремава муселинена роба върху тъмнозелена пола от сатен. Шалчето на шията й беше хванато с аметистова брошка. Косата й беше сплетена със зелена сатенена панделка, краката й бяха обути в обувки от козя кожа с ниски токове. Явно умее да се облича, отбеляза доволно той. Невинаги е небрежна.

Херцогът се поклони и я покани на стола вдясно от себе си. Тя прие с леко кимване и каза:

— Не биваше да чакате с вечерята, сър. Аз не мога да хапна нищо повече, а мисис Елиът ще се притесни ужасно, ако не харесате ястията й. — Хвърли бърз поглед към вратата, където чакаше Франклин, и нареди: — Незабавно сервирайте вечерята на негова светлост.

Джак й наля вино и отбеляза меко:

— Не посмях да започна без вас. Вече съм виновен за една груба неучтивост и не исках да я повторя.

Арабела го изгледа учудено.

— За какво говорите, сър?

Той се засмя леко и се настани на стола си.

— Забравих да попитам какво желаете за вечеря и ви оставих да се храните сама. Моля за извинение. — Вдигна чашата си и й кимна.

Арабела трябваше да отговори на тоста.

— Не сте проявили неучтивост, ваша светлост — каза тихо тя. — Не съм очаквала да ме поканите на вечеря. Просто трябва да кажете на Франклин кога желаете да се храните и той ще се погрижи. Аз следвам моя обичаен ритъм и в никакъв случай няма да ви преча.

Франклин постави пред херцога голям супник и се оттегли до вратата. Джак потопи лъжицата в супата, погледна към иконома и каза:

— Не искам да ме обслужвате, Франклин. Ще ви позвъня, когато дойде време за следващото ястие.

Икономът хвърли бърз поглед към лейди Арабела, но когато тя не възрази, направи поклон и се оттегли в салона.

— Надявам се да харесате супата, ваша светлост — отбеляза учтиво Арабела. — Мисис Елиът е превъзходна готвачка и икономка. Сигурна съм, че ще останете доволен от нея.

Джак изгреба супата до последната лъжица и се облегна назад.

— Супата е отлична. Кухнята на мисис Елиът ми харесва. Цялото домакинство е по мой вкус. Е, след като се разбрахме по този въпрос, можем да минем към същественото.

— Към същественото? — повтори неразбиращо Арабела, смръщи чело и отпи глътка вино. Залязващото слънце бе потопило прозорците зад херцога в светлооранжево сияние, под което светлината на свещите се губеше. — Какво може да има между мен и вас, ваша светлост?

Той завъртя чашата между дългите си пръсти и погледът на Арабела падна върху рубина и смарагда, които ги украсяваха. Великолепни камъни, помисли си тя. Този мъж очевидно беше много богат. За какво му е било имуществото на брат й? Защо е искал смъртта му?

Въпросът я разтрепери. За пръв път си го задаваше. За пръв път бе осъзнала, че зад обезчестяването и смъртта на Фредерик се крие нещо повече от обикновена игра на карти.

— Е, ще ми кажете ли за какъв въпрос става дума, ваша светлост? — повтори тя, обезпокоена от мълчанието му.

— Драга моя, не вярвам, че сте толкова трудно схватлива, колкото искате да ме накарате да повярвам — отвърна той. — Първо, аз си имам име и ще се радвам да го използвате. Обръщението „ваша светлост“ е много досадно. От този момент нататък ме наричайте Джак, ако обичате. И второ, аз съм убеден, че ако желаете и за в бъдеще да наричате тази къща свой дом, не е твърде висока цена да ме удостоите с компанията си. — Сякаш за да подчертае силата на думите си, той разклати звънчето до чинията.

Арабела мълча, докато Франклин отнесе празната чиния и донесе ястие с гъби и артишок, пастет от фазан, печено пиле и две пресни пъстърви.

— Сигурна ли сте, че не искате едно парченце от този великолепен пастет? — попита той, когато икономът се отдалечи.

— Не… много благодаря — отговори с известно смущение тя. — Казах ви, че вече съм вечеряла. — И то много по-скромно, добави наум. Мисис Елиът бе подготвила за херцога вечеря, каквато предпочиташе Фредерик. За разлика от него Арабела се задоволяваше с две яденета.

— Тогава пийнете още малко вино. — Той посегна към чашата й, за да я допълни.

Арабела пое дълбоко въздух.

— Ваша светлост…

— Джак, моля — прекъсна я той и се намръщи заплашително.

Около устата й се очерта решителна линия.

— Вижте, сър, ако цената за оставането ми тук е да ви правя компания, предпочитам да се откажа. Ще напусна къщата най-много след час. — Тя понечи да бутне стола си, но той сложи ръка върху нейната и я спря. Арабела се почувства като пеперуда, хваната в кутията на зоолог, и потрепери.