Пол Февал - Гърбавия

— Разбрахме се — му отговориха.

— Последвайте тогава Пейрол, господа, той знае пътя. За гробището минете през парка на двореца.

Те излязоха. Останал сам, Гонзаг избърса челото си и изръмжа:

— Човек или демон, но с Лагардер е свършено! — После прекоси стаята на път за преддверието и като се спря пред едно огледало, добави: — Чудесен случай за такъв нищожен авантюрист! Главата на едно подхвърлениче, срещу главата на принц! Е, да вървим да теглим лотарията!

Зад затворената врата на църквата „Сен Маглоар“, принцеса дьо Гонзаг подкрепяше дъщеря си, цялата в бяло, с булчински воал и венец от портокалов цвят. Свещеникът бе облечен в церемониални одежди. Коленичила по-встрани, доня Крус се молеше. В тъмнината се различаваха фигурите на трима въоръжени мъже. Часовникът на църквата отброи осем часа и в същия миг отдалече долетя погребалният звън на „Сент Шапел“, възвестяващ тръгването на осъдения.

Принцесата почувствува, че сърцето и всеки миг ще се пръсне. Тя погледна дъщеря си. По-бяла и от мраморна статуя, Орор се усмихваше.

— Часът дойде, мамо — промълви тя. Принцесата я целуна по челото и прошепна:

— Знам, че трябва да се разделим, но все ми се струваше, че си на по-сигурно място, докато те държах за ръка.

— Госпожо — каза доня Крус, — ние ще бдим над нея. Маркиз дьо Шаверни се закле да умре, но да я защити!

— Гръм да ме порази дано! — промърмори единият от мъжете. — Туй гълъбче дори и намек не направи за нас, любезни ми!

Вместо да тръгне право към вратата, принцесата се приближи до групата, състояща се от Шаверни, Кокардас и Паспоал.

— Бог да ме убие! — рече гасконецът, без да й даде възможност дори да отвори уста. — Ето ви един дребничък благородник, който обаче е същи дявол, когато рече; той ще се бие пред очите на любимата си. Ние пък, тоз палавник Паспоал и аз, ще дадем живота си за Лагардер. Всичко е от ясно — по-ясно, гръм да ме порази! Вие си гледайте вашата работа!

Парадната зала на двореца на Гонзаг цяла сияеше в светлина. От двора долиташе тропотът на конете на савойските хусари; преддверието гъмжеше от гвардейци, докато охраната на вратите осигуряваше маркиз дьо Бониве. Очевидно бе, че регентът умишлено се бе постарал да придаде на това семейно тържество възможно най-много блясък и внушителност. Наредените на подиума кресла бяха заети в същия ред, както и по-предния ден: същите сановници, същите висши магистрати и знатни велможи. Но този път зад креслото на господин дьо Ламоаньон, в някакво подобие на трон, седеше регентът, заобиколен от Льо Блан, Воайе д’Аржансон и Тулузкият граф.

Същевременно местата на двете страни бяха разменени. Когато се появи госпожа принцесата, настаниха я до кардинал дьо Биси, който сега седеше отдясно на президиума. Господин дьо Гонзаг, напротив, седна пред една маса, осветявана от два свещника, на същото място, където преди два дни се намираше креслото на съпругата му. Така Гонзаг се оказа с гръб към завесата, прикриваща тайната вратичка, през която Гърбавия се бе вмъкнал по време на първото заседание, и точно срещу един от прозорците, гледащ към гробището „Сен Маглоар“. Тайната вратичка, чието съществуване церемониал-майсторите дори не подозираха, изобщо не се охраняваше.

От само себе си се разбира, че търговското обзавеждане, което доскоро по най-позорен начин петнеше това просторно и аристократично помещение, беше изчезнало безследно. Благодарение на завесите и картините, от него не бе останал и помен.

Принц дьо Гонзаг, който се появи преди съпругата си, почтително се поклони на председателя и на членовете на съвета. Забелязаха, че в отговор на приветствието му негово кралско височество свойски му кимна с глава.

По заповед на регента на вратата принцесата беше посрещната от Тулузкия граф, син на Луи XIV. Самият регент направи три-четири крачки, за да й целуне ръка.

— Днес ваше кралско височество не благоволи да ме приеме — каза принцесата.

Тя дори се спря, когато видя удивения поглед на Орлеанския херцог. Гонзаг ги наблюдаваше с крайчеца на окото, преструвайки се, че изцяло е погълнат от подреждането на книжата си, пръснати върху масата. Сред тях се намираше голям пергаментен плик, скрепен с три висящи печата.

— Ваше кралско височество — добави принцесата, — не благоволи също така да вземе под внимание писмото ми.

— Какво писмо? — едва чуто попита Орлеанският херцог.

Сякаш против волята й, погледът на госпожа дьо Гонзаг се насочи към нейния съпруг.