Пол Февал - Гърбавия

Навай вече протягаше ръка към дръжката на вратата, но рязко я отдръпна и се хвана за шпагата. Гонзаг продължаваше да се смее. Скръстил ръце на гърдите си, той единствен бе запазил спокойствие сред толкова объркани и уплашени лица.

— Та не виждате ли — поде отново той, пронизвайки всички и всеки с презрителния си поглед, — не разбирате ли, че очаквах точно това от вас, люде честни и почтени! Нима не са ви казали, че днес разговарях с регента на четири очи от осем сутринта до обед? Не усетихте ли, че вятърът на благоволението духа към мен, силен като ураган? Толкова силен, че може би ще ме повали, но, кълна се, преди мен ще повали вас, верни мои! И ако днес е сетният ми ден на могъщество, нямам за какво да се укорявам, използувах го наистина добре! Имената ви, всички ваши имена съставляват един списък И този списък се намира върху бюрото на господин Машо. Достатъчно е да кажа една дума и той ще съдържа само имената на знатни велможи; кажа ли обаче друга дума, списъкът ще включва единствено имена на изгнаници.

— Ще разчитаме на късмета си — каза Навай.

Но думите му прозвучаха твърде колебливо, докато останалите запазиха мълчание.

— „Ще ви последваме, ваше височество, ще ви последваме!“ — продължи Гонзаг, повтаряйки думите им, казани преди няколко дни. — „Ще ви последваме покорно, сляпо, безстрашно! Ще се сплотим около вас в свещен батальон!“ Кой си тананикаше тази песничка, чийто припев знаят всички предатели? Вие, или аз? Но ето че още при първия полъх на бурята аз напразно диря край себе си поне един войник от свещената фаланга! Къде сте, верни мои? Бягате? Не, още не, кълна се в бога! Аз съм зад вас и държа шпагата си готова, за да я забия в корема на бегълците. Мълчете, братовчеде Навай! — рязко повиши тон принцът, когато забеляза, че последният понечи да отвори уста. — Няма да ми стигне хладнокръвие, за да изтърпя наглите ви думи. Вие ми се предложихте до един доброволно и безусловно; аз ви приех и сега ще ви задържа. Xa-ха! Прекалено било, казвате! Xa-ха! Твърде далеч сме отивали! Xa-ха! Ще трябва май специално да ви избирам пътеки, за да благоволите изобщо да тръгнете нанякъде, благородници мои! Xa-ха! Препращат ме при Готие Жандри, но кой?! Вие, Навай, който живеете единствено по мое благоволение; вие, Таран, преситен от благодеянията ми; вие, Ориол, шут, който минава за мъж само благодарение на мен; и накрая всички вие, мои ласкатели, мои творения и роби, да, роби, тъй като ми се продадохте и аз ви купих!

Той се бе извисил над всички тях и очите му мятаха мълнии.

— Това не влизало в задълженията ви, казвате, така ли? — продължи той с още по-голямо вдъхновение. — Съветвате ме да говоря само за себе си? Кълна се в бога, добродетелни приятели мои, че точно това е вашето най-сериозно, най-важно и единствено в този момент задължение! Подхвърлих ви парче от баницата и вие алчно впихте зъби в него; толкоз по-зле за вас, щом баницата е била отровна! Хапката ви няма да бъде по-сладка от моята! Туй било възвишена нравственост, която ми е абсолютно чужда, тъй ли е, барон Батц, дървен философе? Защо тогава се вкопчихте в мен? Вероятно за да се издигнете също толкова високо, колкото и аз. Катерете се тогава, дявол да го вземе, катерете се! Не ви ли се зави свят? Катерете се, катерете се още, та чак до ешафода!

Силна тръпка премина сред присъствуващите. Очите на всички бяха вперени в страховитото лице на Гонзаг.

Ориол, чиито крака трепереха така, че се удряха коляно o коляно, несъзнателно повтори последната дума на принца:

— Ешафода!

Гонзаг му хвърли изпепеляващ поглед, пълен с неописуемо презрение, и грубо отсече:

— Ти, простако — на въжето! — После се обърна към Навай, Шоази и другите и подигравателно се поклони: — Но вие, господа, вие сте благородници…

Той не довърши фразата си и известно време мълчаливо ги изучаваше с поглед. После продължи, сякаш презрението му внезапно бе взело връх:

— Благородник — ти, Hoce, син на прост войник и сам незначителен борсов посредник? Шоази — благородник? Монтобер — благородник? Навай — и той ли? Ами барон Батц?

— Броклятие! — хлъцна немецът.

— Млък, палячо! Та погледнете се само, благородници мои, погледнете се и поне се посмейте като гадателите в древния Рим, без да се изчервявате до върха на ушите! Благородници — вие?! Не, обиграни банкери, боравещи по-умело с перото, отколкото с шпагата…

Изражението на лицето му рязко се промени. Той бавно пристъпи към тях. Нямаше човек, който да не направи крачка назад.