Пол Февал - Гърбавия

— Господа — поде Гонзаг с неочаквано променен тон, — съветвам ви да не се занимавате повече с господин дьо Шаверни, пък и с когото и да било другиго. Предстои ви работа. Повярвайте ми, по-добре е да помислите за самите себе си.

Острият му поглед опипваше един по един присъствуващите, които неволно свеждаха очи.

— Братовчеде — тихо се обади Навай, — всяка ваша дума прилича на заплаха.

— Братовчеде — отвърна Гонзаг, — думите ми са от прости — по-прости. Заплашвам не аз, а съдбата.

— Но какво се е случило? — разнесоха се един през друг разтревожени гласове.

— Нищо особено. Просто идва краят на играта и имам нужда от всичките си карти.

Те неволно пристъпиха напред, но Гонзаг с властен жест ги възпря и обръщайки гръб на камината, зае позата на оратор.

— Тази вечер се събира семейният съвет — каза той. — Ще го председателствува лично негово кралско височество.

— Известно ни е, ваше височество — прекъсна го Таран, — и затова бяхме още по-учудени от факта, че настоявате да сме облечени така. Човек не се явява в подобен вид пред такъв форум.

— Така е — кимна Гонзаг, — но този път нямам нужда от вас на съвета.

Удивен вик се изтръгна от гърдите на всички присъствуващи. Те недоумяващо се спогледаха и Навай попита:

— Нима отново ще играят шпагите?

— Може би — уклончиво отвърна Гонзаг.

— Ваше височество — заяви решително Навай, — говоря само от мое име…

— Не говорете дори и от свое име, братовчеде! — прекъсна го принцът. — Знайте, че сте стъпили на хлъзгав мост и не е нужно дори да ви бутам, за да паднете. Предупреждавам ви, достатъчно е да престана да ви държа за ръка! Но ако въпреки всичко искате да говорите, Навай, изчакайте поне докато ви разясня в какво положение се намираме всички ние.

— Тъй да бъде — промърмори младият благородник, — ще изслушам по-напред обясненията на ваше височество, но аз също ви предупреждавам, че от снощи ние доста поразмислихме.

Известно време Гонзаг го гледа съчувствено, после сякаш се съсредоточи.

— Нямам нужда от вас на съвета, господа — повтори той, — тъй като сте ми нужни на друго място. Дворцовите премени и парадните шпаги не са ни най-малко подходящи за това, което ви предстои да свършите. Произнесена беше една смъртна присъда, но, мисля, известна ви е испанската поговорка: „Между устните и чашата, между топора и врата…“ Там палачът чака един човек.

— Господин дьо Лагардер — вметна Hoce.

— Или мен — студено произнесе Гонзаг.

— Вас?! Вас, ваше височество?! — чуха се изумени викове. Пейрол подскочи ужасен.

— Не треперете! — продължи принцът и се усмихна още по-надменно. — Не е работа на палача да избира. Но за да се справи човек с демон като Лагардер, който успя да си спечели могъщи съюзници дори в килията, аз знам едно-единствено средство: шест стъпки земя, която да покрие трупа му. Докато е жив, макар и с вързани ръце, но свободна мисъл, докато устата му може да се отваря и езикът да говори, едната ни ръка трябва винаги да е на шпагата, кракът — на стремето, а главите ни — на раменете!

— Главите ни?! — повтори Hoce и рязко се изправи.

— Кълна се във всевишния! — извика Навай. — Това е вече прекалено, ваше височество. До момента, в който говорите само за себе си…

— Бога ми, играта взе да става опасна! — избъбра Ориол. — Не издържам повече!

Той направи крачка към изхода. Вратата беше отворена и в преддверието на парадната зала на двореца се виждаха въоръжени гвардейци. Ориол припряно отскочи назад. Таран затвори вратата.

— Успокойте се, господа, това няма никакво отношение към вас — каза Гонзаг. — Тези юначаги са тук в чест на господин регента, пък и за да излезете оттук не е нужно да минавате през преддверието. Да, „главите ни“, — така казах, но вие май се докачихте?

— Отивате твърде далеч, ваше височество — отговори Навай. — Заплахите не могат да спрат хора като нас. Бяхме ваши верни приятели до момента, в който ставаше дума да следваме заедно път, който подобава на благородници, но сега работата изглежда опира До Готие Жандри и неговите шпагаджии. Сбогом, ваше височество!

— Сбогом, ваше височество! — присъединиха се към него в един глас и останалите.

Гонзаг горчиво се разсмя.

— И ти ли, Пейрол? — възкликна той, виждайки довереникът му да се шмугва сред бегълците. — О, колко вярно съм ви претеглил, господа! Добре, верни мои приятели, както каза господин дьо Навай, само думичка още. Къде отивате? Нужно ли е да ви напомням, че тази врата води право в Бастилията?