Пол Февал - Гърбавия

И той продължаваше да се мята. Кошмарът ту го пипваше за гърлото, ту го караше да се залива в идиотския и блажен смях на пиянството. Маркизът изобщо не чуваше лекия шум, който се разнасяше над главата му, пък и как да го чуе — за да се събуди му трябваше топ. При все това шумът непрестанно се усилваше. Таванът беше тънък. След няколко минути се откъртиха и първите парчета зидария. Шаверни ги усети в съня си и два-три пъти се плесна по лицето, сякаш гонеше нахална муха.

— Тия мухи съвсем пощръкляха! — бъбреше той.

Едно по-голямо парче мазилка падна точно върху бузата му.

— Мътните да те вземат, гръбльо проклети! — изръмжа маркизът. — Откъде-накъде си позволяваш да ме замеряш с трохи? Нямам нищо против да пия с тебе, но без фамилиарности!

На тавана, току над лицето му, зейна черна дупка и парчето мазилка, което падна от нея, го удари по челото.

— Да не искаш да се замеряме с камъни, досущ като сополанковци? — гневно кресна той. — Ей, Навай, хвани Гърбавия за краката! Ще го изкъпем в локвата…

Дупката на тавана се разширяваше. Изведнъж, сякаш от небето, се разнесе глас:

— Който и да сте, отговорете на един събрат по нещастие! И вие ли сте в карцер? Отвън никой ли не идва да ви вижда?

Шаверни продължаваше да спи, но сънят му вече не беше толкова дълбок. Още половин дузина парчета мазилка по лицето му и щеше да се събуди. Въпреки това той дочу гласа в съня си и отговори, без сам да знае па кого, или на какво:

— По дяволите, това не е момиче, с което можеш да си играеш току така! Тя няма нищо общо с онази комедия в двореца на Гонзаг, а в павилиона си оня кучи син, братовчед ми, я накара да повярва, че е в компанията на знатни дами. — За миг той замълча, после със сериозен и важен глас добави: — Гарантирам за нейната добродетелност; тя ще бъде най-прелестната маркиза па света!

— Ей! — чу се отгоре гласът на Лагардер. — Не ме ли чувате?

Шаверни захърка, беше му омръзнало да дърдори насън.

— Несъмнено има някой! — възкликна гласът отгоре. — Виждам нещо да мърда.

Някакво подобие на пакет мина през дупката и падна върху лявата буза на Шаверни, който с един скок се изправи на крака и се хвана с две ръце за главата.

— Мерзавец! — извика той. — Плесница?! На мен?! — После призракът, който без съмнение му се привиждаше, изчезна и маркизът слисано се озърна наоколо. — И таз добра! — промърмори той, търкайки очи. — Май още не мога да се събудя! Разбира се, че сънувам!

В същия миг отгоре долетя гласът:

— Получихте ли пакета?

— Тъй да бъде! — заключи Шаверни. — Гърбавия се е скрил някъде тук. Този негодник явно ми е погодил някакъв долен номер. Но, дявол да го вземе, колко странно изглежда тази стая!… — Той вдигна глава и кресна колкото му глас държи: — Виждам дупката ти, проклет гърбушко! Тъпкано ще ти го върна, да знаеш! А сега им кажи да ми отворят!

— Не ви чувам — отвърна гласът, — много сте далеч от дупката, но ви виждам и ви познах. Господин дьо Шаверни, макар че сте прекарали живота си в недостойна компания, знам, че сте все още благородник. Това беше и причината, поради която попречих тази нощ да ви убият.

Малкият маркиз зина от удивление.

— Не прилича съвсем на гласа на Гърбавия! — помисли си той. Но за какво убийство говори? И кой смее да се обръща към мен с такъв покровителствен тон?

— Аз съм кавалерът дьо Лагардер — каза в същия миг гласът, сякаш за да отговори на въпроса на маркиза.

— Ах! — изуми се той. — Ето един човек, който с основание може да се похвали, че води тежък живот!

— Знаете ли къде се намирате? — попита гласът.

Шаверни леко поклати глава в знак на отрицание.

— В затвора Шатле, на втория етаж на Новата кула.

Маркизът се втурна към бойницата, която едва-едва осветяваше килията. Ръцете му паднаха като отсечени. Гласът продължи:

— По всяка вероятност са ви арестували тази сутрин в дома ви по силата на кралска заповед за изгнание…

— Издействувана ми от моя много скъп и прекалено добросъвестен братовчед! — изръмжа малкият маркиз. — Мисля, доколкото си спомням, че снощи изразих възмущението си от някои низости…

— А спомняте ли си двубоя ви с шампанско с Гърбавия? — попита гласът.

Шаверни утвърдително кимна с глава.

— Гърбавия бях аз — добави гласът.

— Вие?! — слиса се маркизът. — Кавалерът дьо Лагардер!

Лагардер не го чу и продължи:

— След като се напихте, Гонзаг заповяда да ви премахнат. Вие му пречехте. Той се страхуваше от остатъците почтеност, съхранила се у вас. Но двамината храбреци, които бяха натоварени със задачата да ви убият, са мои хора и аз им дадох точно противоположното нареждане.