Пол Февал - Гърбавия

Регентът го притисна към гърдите си. Старото приятелство си казваше думата.

— Един принц не трябва никога да се унижава да моли за прошка, Филип — каза той. — Ако се наложи, надявам се, че извиненията на регента ще ви удовлетворят напълно.

Гонзаг бавно поклати глава и с треперещ глас промълви:

— Има рани, които никакъв балсам не може да изцери. — Той рязко се изправи и погледна стенния часовник. Разговорът им продължаваше цели три дълги часа. — Ваше височество — произнесе той с твърд и студен глас, — тази сутрин няма да можете да спите. Приемната на ваше кралско височество е пълна с народ. И там, съвсем близо до нас, се питат дали ще изляза оттук, отрупан с още повече благоволение, или стражата ви ще ме отведе направо в Бастилията. Същия въпрос си задавам и аз… Настоявам ваше кралско височество да ми окаже милостта, която сам избере: или затвор, където ще намеря подслон, или някакъв нарочен и публичен белег, който ще ми възвърне, макар и само за днес, изгубеното доверие, от което толкова много се нуждая.

Филип Орлеански позвъни и нареди на появилия се прислужник: — Въведете всички! — И в момента, когато повиканите придворни прекрачиха прага, той притисна Гонзаг към себе си, целуна го по челото и каза: — До довечера, приятелю Филип!

Придворните тутакси се наредиха в шпалир и се превиха в дълбок поклон пред излизащия принц дьо Гонзаг.

Учредяването на извънредните комисии на Огнения съд датира от времето на Франсоа II, който беше създал по една във всеки върховен съд, за да разглежда провиненията в ерес. Решенията на тези извънредни съдилища не подлежаха на обжалване и се привеждаха в изпълнение в срок от двайсет и четири часа след произнасянето им. Най-известното от тях е специалната комисия, назначена от Луи XIV по времето на прословутата Афера на отравянията 157 157 Поредица от отравяния, разкрити в периода 1670–1680 г. при разглеждането на делото Вренвилие. — Б. пр. .

При Регентството името се запази, но функциите се промениха. Значителен брой отдели на Парижкия върховен съд получиха специален статут и започнаха да функционират едновременно. Този път обаче кампанията имаше за прицел не ересите и отровителите, а държавната хазна, тъй че смело можем да твърдим, че в епохата па Регентството Огненият съд изпълняваше ролята на финансов орган. Тогава комисиите му не бяха нищо повече от обикновени сметни палати, имащи за задача да проверяват и заверяват бордерата на касиерите. След провала на Ло, те приеха дори названието деловодни служби.

Но имаше и друг Огнен съд, чийто заседания се провеждаха в Гран Шатле 158 158 Шатле — стари парижки крепости. — Б. пр. , докато траеше преустройството на двореца на Върховния съд и Ла Консиержери 159 159 Останки от двореца на Третата династия френски крале, където някога се е помещавала охраната на Върховния съд, имаща задължението да пази затворниците — Б. пр. , предприето по нареждане на Льо Блан. Този съд, който започна работа за първи път в 1716 година, по времето на процеса срещу Лонгфор, издаде много известни присъди, между които и тази срещу интенданта Льо Солноа дьо Сансер, обвинен в подправяне на държавния печат. В 1717 година съдът се състоеше от петима членове и един председател. Членове бяха господата Бертьоло дьо Лабомел, Ардуен, Акьолен-Демезон, Монтеспел дьо Грьонак и Юсон-Бордьосон — слушател. Председател беше маркиз дьо Сегре. Съдът можеше да бъде свикан с кралска заповед от ден за ден, а с призовка — и по всяко време. Членовете му нямаха право да напускат Париж.

Огненият съд бе свикан предишната вечер по искане на негово кралско височество Орлеанския херцог. В призовката се уточняваше, че заседанието ще се открие в четири часа през нощта. Съдиите щяха да научат името на обвиняемия от обвинителния акт.

В четири и половина кавалерът дьо Лагардер се яви пред Огнения съд на Шатле, където беше обвинен в похищение на дете и убийство.

Изслушани бяха и свидетелите по обвинението: принцеса и принц дьо Гонзаг, но показанията им бяха толкова противоречиви, че съдът, който обикновено издаваше присъдите си въз основа и на най-незначителната улика, се видя принуден да отложи заседанието си за един часа следобед, с цел да проучи по-подробно съдебните материали. Трябваше да бъдат изслушани и трима нови свидетели: Пейрол, Кокардас и Паспоал.

Гонзаг разговаря поотделно с всеки от членовете на съда, а също и с председателя му. Искането на кралския адвокат — отвлечената девойка да се яви пред съда, беше оставено без последствие, тъй като принцът беше заявил, че дъщерята на Ньовер по един или друг начин се намира под влиянието на обвиняемия, сериозно и утежняващо вината обстоятелство, особено в процес за посегателство върху наследницата на един херцог и пер!