Пол Февал - Гърбавия

Регентът гледаше принца така, сякаш искаше да проникне до дъното на душата му. Гонзаг бе захванал отчаяна битка. Влизайки при Орлеанския херцог, той знаеше, че ще срещне известна студенина от страна на своя покровител и приятел, но изобщо не беше очаквал да се стигне до подобно дълго и ужасно обяснение.

Може да се каже, че почти три четвърти от тези умело подбрани лъжи, от целия този куп чудовищни небивалици, биха съвсем набързо скалъпени. Не само че Гонзаг се изкарваше жертва на собствения си героизъм, но и предварително потвърждаваше в своя полза показанията на единствените трима очевидци, които можеха да свидетелствуват против него: Шаверни, Кокардас и Паспоал.

Регентът беше обичал този човек толкова нежно, колкото изобщо бе способен да обича; принцът беше сред най-приближените му още от младини. За Гонзаг обаче това обстоятелство не беше никак благоприятно, тъй като бе много вероятно точно тази тяхна дългогодишна интимна близост да предизвика недоверието на Орлеанския херцог към изкусното притворство на приятеля му. Така и излезе. Може би, изречени от друга уста, ясните и на пръв поглед точни отговори на Гонзаг щяха да са напълно достатъчни, за да убедят регента.

Сам по себе си, регентът притежаваше вродено чувство за справедливост, макар че историята го обвинява, и то напълно основателно, в немалко пристрастия. Позволено ни е да смятаме, че в случая регентът преоткриваше, тъй да се каже, присъщото благородство на характера си, пробудено от незаличимия печален спомен, който витаеше над този съдебен процес. Ставаше дума да бъде наказан убиецът на Ньовер, когото Филип Орлеански беше обичал като роден брат; ставаше дума да се възвърне името, богатството и семейството на обезнаследената дъщеря на Ньовер.

Регентът беше напълно склонен да повярва на думите на Гонзаг. Единственото, което все още го възпираше, бе внезапният прилив на добросъвестност, тъй като не искаше след време съвестта му да го гризе по повод на този разговор. Цялото си становище по въпроса той бе обобщил с думите, изречени още в началото на срещата им: „Оневинете се и ще видите дали ви обичам!“ Горко на враговете на невинния Гонзаг!

— Бог ми е свидетел, Филип — произнесе той след кратко мълчание и като че колебливо, — че с радост бих запазил един приятел! Нищо чудно, че клеветата се е ожесточила срещу вас. Вие имате толкова завистници.

— Дължа го на благодеянията на ваше височество — промълви Гонзаг.

— Вашето високо положение — продължи регентът, — както и изключителната ви интелигентност, от която искрено се възхищавам, могат лесно да се справят с клеветата. Отговорете, моля ви, на един последен въпрос. Какво означава тази история с наследството на граф Анибал Каноца?

Гонзаг сложи ръка върху неговата.

— Ваше височество — сериозно и отсечено подхвана той, — братовчед ми Каноца почина по времето, когато заедно е ваше кралско височество пътешествувахме из Италия. Повярвайте ми, не надхвърляйте известни граници, зад които подлостта прераства в глупост и заслужава единствено презрение, дори когато излиза от устата на един могъщ владетел. Тази сутрин Пейрол ми каза: „Заклели са се да ви погубят. Наговориха пред негово кралско височество такива неща, че сега всички отколешни обвинения срещу Италия ще се обърнат срещу вас. Изкараха ви същински Борджия 156 156 Цезар Борджия (1476–1507) — италиански духовник и държавник, известен с това, че отравял враговете си. — Б. пр. . Отровни праскови, цветя, в чиито венчета е впръскана смъртоносната aqua toiiana…“ Ваше височество — възкликна Гонзаг, — ако наистина ви е необходим защитник, за да ме оправдава, по-добре ме осъдете, тъй като възмущението ми пречи да говоря! Още няколко думи и ви оставям лице в лице срещу три неоспорими факта: Лагардер е в ръцете на вашето правосъдие; двете девойки са при принцесата; аз разполагам с откъснатите страници от регистъра на параклиса на Кайлюс. С подобни веществени доказателства разобличаването на престъпника става толкова лесно, че не мога да потисна чувството си на гордост, казвайки си: „Аз съм човекът, който разсея мрака!“

— Истината ще излезе наяве, в това няма съмнение — каза регентът. — Тази вечер самият аз ще председателствувам семейния съвет.

Гонзаг жадно сграбчи ръцете му.

— Бях дошъл да ви помоля да го сторите! — извика той. — В името на човека, комуто посветих целия си живот, аз ви благодаря, ваше височество! Сега трябва да поискам прошка, че говорих може би прекалено високо пред главата на една велика държава, но каквото и да се случи, аз съм вече наказан. Тази вечер Филип Орлеански и Филип дьо Гонзаг ще се видят за последен път.