Пол Февал - Гърбавия

Всичко беше готово, за да отведат Лагардер в Бастилията, където се извършваха нощните екзекуции. Отлагането на заседанието стана причина да му потърсят някой близък до съдебната зала затвор, за да бъде на разположение на съдиите. Такъв се оказа третият етаж на Новата кула, наречена така, защото дьо Жокур беше завършил преустройството й в края на царуването на Луи XIV. Тя беше разположена на северозапад от сградата и бойниците й гледаха към пристана. Заемаше точно половината от мястото на старата Манска кула, съборила се през 1670 година и разрушила при падането си част от крепостната стена. Обикновено в нея затваряха осъдените на смърт преди да ги отведат в Бастилията. Това беше лека постройка от червени тухли, чийто вид силно контрастираше със заобикалящите я мрачни кули. На втория етаж един подвижен мост я свързваше със старото укрепление, оформяйки по този начин тераса пред голямата зала на съдебната регистратура. Очевидно бе, че престоят на задържаните тук можеше да бъде само временен и ако не бяха масивните резета на портите, оставени без съмнение същите, както и преди преустройството, кулата по нищо не приличаше на държавен затвор.

Заключвайки Лагардер след отсроченото заседание, тъмничарят го уведоми, че се намира в карцера. Лагардер му предложи двайсетте: или трийсет пистола, с които разполагаше, срещу перо, мастило и лист хартия. Тъмничарят прибра пистолите, без обаче да му даде нищо в замяна, като обеща да депозира сумата в регистратурата.

За миг Лагардер остана неподвижен и като че ли смазан под тежестта на собствените си мисли. Той беше тук, бездеен и безпомощен затворник, докато врагът му разполагаше с власт, богатство, свобода и се радваше на безспорното благоволение на държавния глава.

Нощното заседание на съда беше продължило около два часа. То бе започнало веднага след известния ни завършек на вечерята в павилиона на Гонзаг. Когато Лагардер влезе в килията си, навън вече беше ден. Някога, преди да стане гвардейски улан, той често бе давал караул в Шатле и добре познаваше разположението му. Под килията му трябваше да се намират две други килии.

Той обгърна с поглед скромното си владение: един пън за сядане, кана с вода, един хляб и купчина слама. Бяха му оставили шпорите. Той откачи едната и убоде ръката си с езичето на токата. Така си достави мастило. Парченце от носната кърпа му послужи за хартия, а една сламка пое ролята на перо. С подобни инструменти се пише бавно и нечетливо, но все пак се пише. Лагардер надраска няколко думи, след което, все така с помощта на шпората, откърти една от плочите на пода на килията. Не беше сбъркал. Под него се намираха две други килии.

В първата, все така пиян, спеше със съня на праведник маркиз дьо Шаверни. Във втората, излегнали се върху сламениците си, Кокардас и Паспоал философствуваха, споделяйки немалко мъдри мисли относно несигурността на времената и превратностите на съдбата. За храна те, които снощи бяха пирували с принц, разполагаха с един-единствен комат сух хляб. Кокардас-младши току се облизваше при спомена за превъзходното вино, което беше пил. Колкото до брат Паспоал, достатъчно му беше да затвори очи, за да види като насън чипото носле на госпожица Нивел, дъщерята на Мисисипи, огнените очи на доня Крус, разкошната коса на Фльори и предизвикателната усмивка на Сидализ. Не ще и дума, че ако Паспоал узнаеше уредбата на мохамеданския рай, той тутакси би се отрекъл от вярата на дедите си, за да стане мюсюлманин. Ето докъде го бяха докарали страстите му, при все че беше човек с качества.

Шаверни също сънуваше, но сънищата му значително се различаваха от мечтите на Паспоал. Легнал по корем върху сламата, с дрехи в пълен безпорядък и разчорлена коса, малкият маркиз се въртеше като пощръклял и мърмореше:

— Още по чашка, гърбушко, но без измами! Ти само се преструваш, че пиеш, негоднико! Ето, разливаш виното по жабото си! По дяволите, малко ли му беше на Ориол една бузеста и глупава глава? За какво са му притрябвали две, три, пет, не седем глави, досущ като на Лернейската хидра 160 160 Митологично многоглаво чудовище. — Б. пр. ?! Хайде, гръбльо, кажи им да донесат две пълни бурета! Ти ще изпиеш едното, а аз другото, сюнгер проклети! Дявол да го вземе, махнете тази жена, дето е седнала на гърдите ми, ужасно е тежка! Това жена ми ли е? Вярно, май бях женен… — Внезапно той недоволно се смръщи. — Познах я, това е доня Крус! Скрийте ме, не искам доня Крус да ме види в това състояние! Вземете си обратно петдесетте хиляди екю, искам да се оженя за доня Крус.