Пол Февал - Гърбавия

— Шаверни бълнува!

— Шаверни ще рухне всеки миг! Шаверни губи почва под краката си!

— Шаверни се удави! Шаверни пропадна вдън земя!

Маркизът се беше търкулнал под масата. Екна второ ура. Застанал върху масата, Гърбавия победоносно вдигна чашата, напълнена миг преди това за победения, и я изпи на един дъх. Салонът едва не рухна под оглушителните аплодисменти.

— Какво става тук? — попита принц дьо Гонзаг, приближавайки се.

Езоп II пъргаво скочи от масата.

— Вие сам ми го дадохте, ваше височество — рече той.

— Къде е Шаверни? — попита принцът.

Гърбавия побутна с крак обувките на маркиза, които стърчаха изпод масата, и отвърна:

— Ето го.

Гонзаг свъси вежди и промърмори:

— Мъртво пиян?! Само това ни липсваше! Имахме нужда от него.

— За годежа ли, ваше височество? — полюбопитствува Гърбавия и като се поклони, пъхайки с елегантен жест шапката си под мишница, той с чисто аристократична изтънченост оправи гънките на жабото си.

— Да, за годежа — кимна Гонзаг.

— По дяволите! — възкликна Езоп II най-безцеремонно. — Няма незаменими хора. Знайте, ваше височество, че ей така, както ме гледате, не бих бил никак недоволен да се задомя, тъй че се наемам да ви свърша работа.

Гръмък смях посрещна това неочаквано предложение. Гонзаг внимателно се взря в Гърбавия, който се пъчеше насреща му, продължавайки да стиска в ръка огромната си чаша.

— Знаеш ли какво трябва да направиш, за да заместиш тогова? — попита тихо принцът, посочвайки Шаверни.

— Да, знам — отвърна Гърбавия.

— А мислиш ли, че ще се справиш? — продължи да пита Гонзаг.

Езоп II изви устни в надменна и същевременно жестока усмивка.

— Вие не ме познавате, ваше височество — промълви той. — Ще го направя дори по-добре!

— Прекрасна идея! — възхитиха се гуляйджиите, които междувременно отново бяха насядали около масата и пак надигаха чашите. — Наистина, защо да не оженим Гърбавия, вместо Шаверни!

— А да не говорим, че ще бъде и много по-забавно! От него ще излезе чудесен жених.

— Представете си само как ще се облещи Шаверни, когато се събуди вдовец!

Ориол се побратимяваше с Амабл Паспоал по изрична заповед на госпожица Нивел, която бе взела нашия срамежлив дебютант под височайшото си покровителство. Превземките отдавна бяха забравени: Кокардас-младши пиеше на равна нога с всички. Той го намираше за съвсем естествено, което не му пречеше да изпитва напълно законна гордост. Тук, както и навсякъде, Кокардас-младши се държеше със завидно достойнство. Достатъчно бе само едно страховито „Гръм да ме порази!“ и дебелият Ориол, който се беше опитал да му говори на „ти“, сурово бе поставен на мястото му.

Гонзаг и Гърбавия стояха малко по-встрани. Принцът все така внимателно разглеждаше дребното човече, сякаш искаше с поглед да пробие саркастичната маска, покриваща лицето му, за да вникне в тайните му помисли.

— Какви гаранции са ви нужни, ваше височество? — попита Гърбавия.

— По-напред искам да знам какво си разбрал? — отвърна Гонзаг на въпроса с въпрос.

— Нищо особено, просто бях тук и чух както притчата за прасковата, така и историята с цветята и хвалебственото ви слово за Италия.

Гонзаг проследи с поглед шилестия му пръст, който сочеше софата и струпаните върху нея наметала.

— Вярно, тук беше — промълви той. — Защо бе тази комедия?

— Исках да разбера, пък и да поразмисля. Шаверни се оказа крайно неподходящ за вас.

— Така е, но имах слабост към него.

— Слабостта е винаги пагубна, тъй като неминуемо поражда опасност. Сега Шаверни спи, но той ще се събуди.

— Именно! — промърмори Гонзаг. — Но да оставим Шаверни! Кажи по-скоро как ти се струва притчата за прасковата?

— Чудесна, но прекалено силна за вашите страхливци.

— А историята с цветята?

— Възхитителна, но също толкова силна — уплаши ги.

— Не говоря за господата — прекъсна го принцът. — Познавам ги по-добре от теб.

— Именно! — прекъсна го Гърбавия на свой ред.

Гонзаг го измери с поглед и се усмихна.

— Ти по-добре отговаряй за себе си — каза той.

— Харесвам всичко, което идва от Италия — рече Езоп II. — Никога досега не бях чувал по-забавна историйка от тази за граф Каноца на лозето ви в Сполето, но ако питате мен, не бих я разказвал на тези господа.

— Защо, за много по-силен от тях ли се мислиш? — полюбопитствува Гонзаг.

Езоп II самодоволно се усмихна и дори не благоволи да му отговори.

— Е, какво става с годежа? — подвикна Навай отдалеч, но един жест на Гонзаг го накара да онемее.