Пол Февал - Гърбавия

Доня Крус втренчено я погледна. Тя отлично разбираше, че зад тези думи се крие някаква ужасна тайна, но каква — не можеше да се досети.

— Браво, гръбльо! Ще те провъзгласим за цар на смукачите!

— Дръж се, Шаверни! Не отстъпвай! Не се предавай!

— Не е честно, Шаверни разля половин чаша върху жабото си! В този момент донесоха големите чаши, поискани от Гърбавия.

Гръмна продължителен ликуващ вик. Това бяха две wiederkornmen 147 147 Буквално: „Заповядайте пак!“ (нем.) — Б. пр. от Бохемия, в които през лятото държаха разхладителни напитки. Всяка от тях побираше по цяла пинта 148 148 Стара мярка за течности, равна на 0,93 л. — Б. пр. . Гърбавия веднага изля в своята една бутилка шампанско. Шаверни понечи да го последва, но ръката му трепереше.

— Да не искаш да загубя и петте си „внучки“, маркизе! — извика Нивел.

— Какъв чудесен рецитатор на „Той нек’ погине“ 149 149 Начални думи на монолог от трагедия на Пиер Корней — Б. пр. би излязъл от нашата Нивел! — възхити се Навай.

— По дяволите! — изруга дъщерята на Мисисипи. — И така едва свързваме двата края!

Зрителите бяха сключили немалко облози и сега почти всеки, било повече или по-малко, споделяше мнението на Нивел. Фльори, която не участвуваше в облозите, направи рискованото предложение да турят край на състезанието, но то бе посрещнато с всеобщ вик на негодувание.

— Та ние едва сега започваме! — извика Гърбавия през смях. — Помогнете на господин маркиза да напълни чашата си.

Шаверни беше заобиколен от Шоази, Носе, Жирон и Ориол, които услужливо напълниха неговата wiederkommen до ръба.

— Ама че работа! — въздъхна Кокардас-младши. — Бива ли тъй да зяносват хубавото вино!

Колкото до Паспоал, безцветните му очички все така възхитено опипваха ту Нивел, ту Фльори, ту Дебоа, докато той мълвеше пламенни слова, но само с устни. Не ще и съмнение, че този изискан до съвършенство похват имаше за едничка цел да възбужда силно любопитството на дамите.

— За ваше здраве, господа! — извика Гърбавия, вдигайки високо огромната си чаша.

— За ваше здраве! — смутолеви Шаверни.

Жирон и Носе придържаха треперещата му ръка. Раздавайки поклони наляво и надясно, Гърбавия заяви:

— Тази чаша трябва да се изпие на един дъх!

И като надигна своята wiederkommen, той без да бърза я изпразни до дъно. Разнесоха се възторжени аплодисменти.

Подкрепян от своите привърженици, Шаверни също изпразни чашата си, но всеки можеше да се досети, че вече бе на края на силите си.

— Още по една! — предложи Гърбавия и протегна чашата си, все тъй бодър и весел.

— Ако ще и още десет! — хлъцна Шаверни, залитайки.

— Дръж се, маркизе! — развикаха се залагащите. — Не гледай полилея!

Маркизът идиотски се изхили.

— Я мирувайте! — избъбри той. — По-добре спрете тази люлка и попречете на масата да се върти!

Нивел начаса взе смело решение. Тя беше храбро момиче.

— Съкровище — обърна се тя към Гърбавия, — аз просто се пошегувах. По-скоро бих се оставила да ме удушат, отколкото да залагам срещу теб!

И като срази Шаверни с презрителен поглед, дъщерята на Мисисипи пъхна портфейла си в джоба и с достойнство се отдалечи.

— Хайде, хайде! — провикна се Гърбавия. — Дайте вино! Жаден съм!

— Дайте вино! — повтори малкият маркиз. — Бих изпил дори морето! Но спрете тази люлка, дявол да го вземе!

След миг чашите им отново бяха пълни. Гърбавия със сигурна ръка грабна своята и извика:

— За здравето на дамите!

— За здравето на дамите! — прошепна Паспоал на ухото на Нивел.

Шаверни направи последно отчаяно усилие да вдигне своята wiederkommen, но за най-голямо възмущение на Кокардас, пълната чаша се плъзна от ръцете му.

— По дяволите! — изръмжа гасконецът. — В затвора би трябвало да тикнат онези, дето така прахосват виното!

— Хайде пак! — не се предаваха привържениците на Шаверни.

Гърбавия услужливо му предложи чашата си, която тутакси бе напълнена. Но клепачите на Шаверни затрепкаха досущ като крилцата на онези пеперудки-мъченици, които децата приковават с карфици към тапицерията. Това бе краят.

— Ти слабееш, Шаверни! — извика Ориол.

— Шаверни, но ти залиташ! Свършено е с теб, Шаверни!

— Ура за малкия човек! Да живее Езоп II!

— Да вдигнем Гърбавия на ръце!

За миг избухна невъобразима врява, последвана от внезапно мълчание. Вече никой не крепеше Шаверни. Той се олюля в креслото си, докато отмалелите му ръце напразно се опитваха да се заловят за нещо.

— Кой би предположил, че къщата ще се срути! — промърмори той. — Та тя изглеждаше толкова солидна. Това не е честно!