Пол Февал - Гърбавия

— Туй джудженце трябва да е червиво със „синички“! — обади се Нивел. — Ако питате мен, бих се омъжила за него без дори да се замисля!

— И ще станете мадам Езоп II! — подметна дълбоко засегнатият Ориол.

— Мадам Йон! — додаде Hoce.

— Много важно! — изсмя се Нивел и посочи Кокардас-младши с пръст. — Плутос 150 150 В гръцката митология. — бог на богатството, отъждествяван с Плутон, бог на царството на мъртвите; герой от едноименната комедия на Аристофан. — Б. пр. е царят на боговете. Виждате ли този славен момък? Дайте ми малко пясък от Мисисипи и аз ще направя от него истински принц.

Кокардас гордо се изпъчи и каза на разяждания от ревност Паспоал:

— Ха! Таз гургуличка има вкус! Не ще и дума, влюбила се е в мен, мътните го взели!

— Но какво повече от Шаверни притежаваш? — продължаваше да разпитва в същото време Гонзаг събеседника си.

— Опит — отвърна Гърбавия. — Веднъж вече бях женен.

— Виж ти! — възкликна принцът и погледът му стана още по-пронизващ.

Езоп II потърка брадичката си и дори окото му не мигна.

— Веднъж вече бях женен — повтори той. — Сега съм вдовец.

— Виж ти! — възкликна отново Гонзаг. — И какво предимство ти дава това пред Шаверни?

По лицето на Гърбавия премина сянка.

— Жена ми беше красива — сниши глас той. — Много красива.

— И млада, предполагам? — попита принцът.

— Почти дете. Баща й беше беден.

— Разбирам. Обичаше ли я?

— До полуда! Но съюзът ни бе краткотраен.

Лицето на Гърбавия помръкна още повече.

— Колко време живяхте заедно? — полюбопитствува Гонзаг.

— Ден и половина — отвърна Езоп II.

— Странно, много странно. Обясни ми.

Дребното човече пресилено се засмя.

— Необходимо ли е, след като отлично ме разбирате?

— Не, не те разбирам — настоя принцът.

Гърбавия сведе очи и за миг сякаш се подвоуми.

— Нищо чудно и да съм сбъркал — промърмори той. — Може би наистина ви е бил нужен само един Шаверни!

— Обясни ми, казах! — повтори властно Гонзаг.

— А вие обяснихте ли ми историята с граф Каноца?

Принцът сложи ръка на рамото му.

— Случи се в деня след сватбата ни — поде Гърбавия неохотно. — Бях и дал един ден срок, за да размисли и привикне с външността ми, но тя не можа!

— И тогава? — попита нетърпеливо Гонзаг, впил внимателен поглед в него.

Гърбавия взе една чаша от близката кръгла масичка и погледна Гонзаг право в очите. Погледите им се срещнаха и в зениците на Езоп II ненадейно лумна такава неумолима жестокост, че принцът потресен промълви:

— Тъй млада и хубава… Не ти ли беше жал?

С рязко движение, Гърбавия разби чашата o масичката и свирепо изсъска:

— Искам да ме обичат! Толкоз по-зле за онази, която не е способна на това!

За миг Гонзаг остана безмълвен; лицето на Гърбавия бе възвърнало обичайното си студено и саркастично изражение.

— Ей, господа! — провикна се внезапно принцът, побутвайки с крак спящия Шаверни. — Няма ли кой да изнесе оттук тогова?

Гърдите на Езоп II бурно се повдигнаха. Той едва успя да прикрие ликуването си.

Навай, Hoce, Шоази и всички приятели на малкия маркиз предприеха последни отчаяни опити да обърнат развоя на събитията в негова полза. Разтърсваха го, викаха го. Ориол изля цяла кана вода върху главата му; дамите доброжелателно го изпощипаха до кръв, като всички най-усърдно крещяха един през друг:

— Събуди се, Шаверни! Събуди се, за бога! Отнемат ти жената!

— А ще трябва да възстановиш и зестрата! — добави Нивел, заета както винаги с по-солидни мисли.

— Шаверни! Събуди се, Шаверни!

Напразни усилия! По знак на принца, Кокардас-младши и Амабл Паспоал метнаха победения на гръб и го понесоха към изхода. В момента, когато минаваха край Езоп II, той едва чуто им прошепна:

— Косъм да не падне от главата му! Отговаряте с живота си! И веднага отнесете писмото на посочения адрес!

Кокардас и Паспоал излязоха заедно с товара си.

— Направихме, каквото можахме — заяви Навай.

— И останахме докрай верни приятели! — додаде Ориол.

— Но в крайна сметка годежът на Гърбавия е много по-забавен — заключи Hoce.

— Да оженим Гърбавия! — писнаха дамите. — Да го оженим!

С един скок, Езоп II се озова върху масата.

— Тишина! — развикаха се наоколо. — Йон ще държи реч!

— Дами и господа — подхвана Гърбавия, жестикулирайки като адвокат пред съдебни заседатели, — трогнат съм до дъното на душата си от любезното внимание, с което благоволихте да ме почетете. Съзнанието, че съм недостоен за него би трябвало, без съмнение, да ме накара да онемея, но…