Пол Февал - Гърбавия

Пейрол веднага коленичи и най-старателно ги нахлузи на краката на Гонзаг, след което му помогна да облече домашния си халат. Той беше момче за всичко.

— Доверявам ти това, друже Пейрол — продължи принцът, — тъй като ти също си мой приятел.

— О, ваше височество, нима ще ме сравните с тези хора?

— И дума да не става! Нито един от тях не го заслужава — прекъсна го Гонзаг с горчива усмивка, — но аз така здраво те държа в ръцете си, друже мой, че мога да ти говоря открито като пред мой изповедник. Понякога човек има нужда да се изповяда, това подсеща. И тъй, казахме, че са ни нужни напълно безпомощни. Но засега въжето, което съм метнал на шията им, се е увило само веднъж. Нищо, ние ще го пристегнем. Веднага можеш да прецениш колко належащо е това: тази нощ ние бяхме предадени.

— Предадени? — извика Пейрол. — Но от кого?

— От Жандри, от Ориол и Монтобер също.

— Но възможно ли е?

— До момента, в който въжето не започне да ги души, всичко е възможно.

— И как ваше височество е разбрал…? — попита Пейрол.

— Не знам нищо освен това, че нашите обесници не са си свършили работата.

— Но Жандри току-що ме уверяваше, че е отнесъл тялото до моста Марион.

— Излъгал те е. Не знам нищо и дори признавам, че ми е много трудно да се разделя с надеждата, че завинаги съм се отървал от онзи демон Лагардер…

— Но кое ви кара да се съмнявате?

Гонзаг измъкна изпод възглавницата си някакъв хартиен свитък и бавно го разгъна.

— Не познавам човек, който би се осмелил да се подиграва с мен — промърмори той. — Подобни шегички с принц дьо Гонзаг биха му стрували много скъпо!

Пейрол чакаше по-ясни обяснения.

— Но от друга страна — продължи Гонзаг, — този Жандри несъмнено пипа здраво. Всички чухме предсмъртния вик…

— Какво пише тук, ваше височество? — прекъсна го довереникът му, излизайки извън кожата си от безпокойство.

Гонзаг му подаде разгънатия свитък и Пейрол жадно впи очи в него. Листът съдържаше следния списък:

Капитан Лорен — Неапол.

Щаупиц — Нюрнберг.

Пинто — Турен.

Ел Матадор — Глазгоу.

Жоел дьо Жюган — Морлекс.

Фаенца — Париж.

Салдан — също.

Пейрол — …

Филип дьо Манту, принц дьо Гонзаг — …

Последните две имена бяха изписани с червено мастило или кръв. Срещу тях не беше вписано името на град, защото отмъстителят още не знаеше къде ще ги настигне възмездието.

Всяко едно от първите седем имена, написани с черно мастило, беше отбелязано с червен кръст. Гонзаг и Пейрол не можеха да не знаят какво означаваше този кръст. Пейрол, който продължаваше да държи свитъка в ръка, трепереше като лист.

— Кога го получихте? — измънка той.

— Рано сутринта, но не и преди да отворят вратите, тъй като вече чувах адския шум, който онези безумци вдигат навсякъде.

Врявата беше наистина оглушителна. Опитът все още не достигаше, за да създаде правилата на борсата и да придаде на този вертеп по-благопристоен вид. Всички крещяха едновременно и невъобразимата глъчка наподобяваше досущ тътена на стихиен метеж. На Пейрол обаче изобщо не му беше до това!

— Как го получихте? — попита той отново.

Гонзаг посочи намиращият се срещу леглото му прозорец: едно от стъклата беше счупено. Пейрол разбра и зашари с очи по килима, където много скоро сред парчетата стъкло съзря едно камъче.

— Точно това ме събуди — каза Гонзаг. — Прочетох го и изведнъж ми мина през ум, че Лагардер може и да се е спасил.

Пейрол наведе глава, докато господарят му продължи:

— Освен ако това дръзко деяние не е дело на някой негов приближен, който все още не знае за смъртта на господаря си.

— Да се надяваме — промърмори Пейрол.

— Във всеки случай, аз още на мига наредих да ми доведат Ориол и Монтобер. Престорих се, че нищо не знам, шегувах се и току ги подпитвах, докато накрая ми признаха, че са оставили трупа върху една купчина смет на улица „Пиер Леско“.

Пейрол удари с юмрук по коляното си и извика:

— Та това е повече от достатъчно! Един ранен винаги може да се съвземе.

— Много скоро ще узнаем истината — каза Гонзаг. — Кокардас и Паспоал излязоха точно с такава задача.

— Нима се доверявате на тези изменници, ваше височество?

— Не се доверявам никому, друже Пейрол, дори и на теб. Ако можех да свърша всичко сам, не бих си служил с никого. Тази нощ те са се напили и много добре осъзнават вината си, а това е още една причина, за да се държат прилично. Накарах да ги повикат и им заповядах да ми намерят двамината храбреци, които тази нощ са защитавали младата авантюристка, присвоила си името Орор дьо Ньовер…