Пол Февал - Гърбавия

При последните думи той не можа да сдържи усмивката си, но Пейрол остана сериозен като гробар.

— Заповядах им да направят всичко — довърши Гонзаг, — но да разберат дали нашият зъл дух не ни се е изплъзнал отново. — Той позвъни и каза на появилия се прислужник: — Да приготвят каретата ми! А ти, друже Пейрол — обърна се отново той към довереника си, — ти ще се качиш при госпожа принцесата, за да и засвидетелствуваш, както винаги, моите най-искрени почитания. И си отваряй очите на четири! После ще ми кажеш как изглежда приемната на госпожа принцесата и с какъв тон ти е отговорила камериерката й.

— Но къде ще ви намеря, ваше височество?

— Най-напред отивам в павилиона. Изгарям от нетърпение да видя нашата млада авантюристка от улица „Пиер Леско“. По всичко личи, че тя и онази лудетина доня Крус са добри приятелки. Сетне ще намина към господин Ло, който напоследък малко ме пренебрегва, а после ще отида в Пале Роаял, тъй като отсъствието ми би могло да ми създаде доста неприятности. Кой ги знае какви клевети биха пръснали по мой адрес?!

— Но всичко това ще отнеме много време.

— Напротив дори твърде малко време. Трябва непременно да се видя с нашите приятели, с нашите добри приятели. Днес няма да седим със скръстени ръце, а за тази вечер съм намислил да организирам едно малко мило тържество… Но за това ще поговорим после. Той се приближи до прозореца и вдигна камъчето от килима.

— Ваше височество — каза Пейрол, — позволете ми преди да изляза да обърна вниманието ви върху онези двамина нехранимайковци…

— Кокардас и Паспоал? Знам, че доста зле са се отнесли с теб, клети ми Пейрол.

— Не става дума за това. Нещо ми подсказва, че ни мамят. А ето ви и доказателство, щом искате: те също бяха забъркани в онази история в крепостния ров на Кайлюс, а аз изобщо не ги видях в списъка на покойния.

Гонзаг, който замислено разглеждаше камъчето, живо разгъна листа хартия.

— Вярно — промърмори той, — тук имената им липсват. Но ако списъкът е съставил наистина Лагардер и тези негодници са били негови хора, той щеше да впише имената им на първо място, за да скрие измамата.

— Би било наистина много находчиво, ваше височество, но в една битка на живот и смърт не трябва нищо да се пренебрегва. От снощи вие плувате в непознати води. Пък и онуй странно създание, Гърбавия, който сякаш против волята ви се намеси във вашите дела…

— Добре, че ми напомни — прекъсна го Гонзаг. — Този ще трябва да ми каже и майчиното си мляко.

Той погледна през прозореца. Гърбавия тъкмо се намираше пред колибката си, впил остър поглед в прозорците на Гонзаг. Щом зърна принца, той тутакси сведе очи и се преви в почтителен поклон.

Гонзаг отново погледна камъчето.

— Ще разберем това — промълви той, — всичко ще разберем. Струва ми се, че денят ще струва колкото нощта. Върви, друже Пейрол! Ето и каретата ми, тъй че до скоро виждане!

Пейрол се подчини. Гонзаг се качи в каретата си и заповяда на кочияша да кара към павилиона на доня Крус.

Междувременно, прекосявайки коридорите на път за покоите на госпожа дьо Гонзаг, Пейрол си казваше:

— Аз не питая към Франция, моята прекрасна родина, подобно идиотско умиление, каквото понякога ми се е случвало да наблюдавам. С пари човек може навсякъде да си намери родина. Касичката ми е вече почти пълна, пък и за двайсет и четири часа мога добре да се поразтършувам из сандъците на Гонзаг. Принцът ми се вижда доста паднал духом. Ако днес-утре нещата не потръгнат, ще взема да си стегна куфара и да подиря климат по-благоприятен за крехкото ми здраве. Че какво пък, дявол го взел, за ден и два светът няма да пропадне, я!

Кокардас-младши и брат Паспоал бяха обещали да се разкъсат на парчета, но да сложат край на тревогите на принц дьо Гонзаг, а те бяха хора на думата. И тъй, намираме ги недалеч оттук, в една подозрителна кръчма на улица „Обри льо Бюше“, да ядат и пият за четирима.

Лицата им радостно сияеха.

— Не е мъртъв, хвала на бога! — провикна се Кокардас, протягайки чашата си.

Паспоал я напълни и повтори:

— Не е мъртъв.

И двамата вдигнаха чаши за здравето на кавалера Анри дьо Лагардер.

— Ах, гръм да ме порази дано! — продължи Кокардас. — Какъв пердах само ни дължи той заради всички глупости, що свършихме от снощи насам!

— Та ние бяхме пияни, доблестни мой друже — отвърна Паспоал, — а пиянството е лекомислено. Всъщност, ние май го оставихме в доста критично положение!

— Няма критични положения за този малък вагабонтин! — извика въодушевен Кокардас. — Бога ми, ей сегинка да го видя нанизан на шиш като пиле, пак ще си река: „Дявол го взел, ще се измъкне!“