Пол Февал - Гърбавия

— Ако и мама беше тук! — помисли си тя.

Това беше възможно; беше дори твърде вероятно. Орор започна по-внимателно да се вглежда във всичко, което можеше да й разкрие поне част от великолепието на празненството. Досещаше се, че оттатък стените на двореца има други, още по-смайващи прелести. Изпита нещо като смътно желание, което много скоро се засили. Тя завидя на младите момичета в разкошни премени, с бисерни огърлици, с перли и цветя в косите, но им завидя не за цветята и перлите, не за премените, а за това, че седяха до своите майки. Желанието й да гледа тутакси премина, тъй като цялото това веселие оскърбяваше нейната тъга. Радостните възгласи, — оживлението, врявата, смеховете, светлините, звуците на оркестъра, които вече долитаха от далечината, всичко това я потискаше. Тя покри с ръце пламналото си лице.

В кухнята, Жан-Мари Беришон изпълняваше около баба си, мъжкараната Франсоаз, ролята на змия-изкусител. Слава богу, нямаше много съдове за миене! Орор и майстор Луи бяха използували само по една чиния. За сметка на това в кухнята падна същински пир. Франсоаз и Жан-Мари ядоха за четирима.

— Ще взема да прескоча до края на улицата да видя какво-що — заяви Жан-Мари. — Госпожа Балао разправя, че там са се сбрали вълшебствата от всички омагьосани дворци и приказки. Ще ми се да хвърля един поглед.

— Добре, синчето ми, но не се бави — избоботи бабата. Тя беше мекушава, въпреки могъщия си бас.

Беришон тутакси си плю на петите. Едва-що стъпил на мръсните павета на улица „Шантр“, Тишар, Балао, Морен и другите най-радушно го посрещнаха.

Франсоаз застана на вратата на кухнята и надзърна в стаята на Орор.

— Гледай ти, вече го няма! — възкликна тя. — Клетото ангелче е пак самичко!

За миг през ум и мина чудесната мисъл да отиде да прави компания на младата си господарка, но точно в този момент се върна Жан-Мари.

— Бабо! — развика се той. — Гирлянди, бандероли, фенери, конни гвардейци, жени, целите в брилянти, пред които, онези, дето са само в бродиран сатен са сякаш от сиропиталището „Сен Жан“! Ела, бабо, ела да видиш!

— Това изобщо не ме интересува — повдигна рамене добрата жена.

— Ах, бабо, само до ъгъла на улицата! Госпожа Балао назовава по име и разказва историите на всички господа и дами, дето минават. Много е поучително! Ела де, ще хвърлиш само един поглед от ъгъла на улицата!

— А кой ще пази къщата?… — попита малко разколебана старата Франсоаз.

— Та ние ще бъдем на две крачки оттук и ще наблюдаваме вратата. Ела, бабо, ела!…

Той я грабна през кръста и я избута навън. Вратата остана отворена.

Те наистина бяха само на две крачки от нея, но Балао, Гишар, Дюран, Морен и другите бяха предприемчиви жени и веднъж обсебили Франсоаз, повече не я пуснаха. Дали пък това също не влизаше в тайните планове на майстор Луи? Позволяваме си да се усъмним.

Повличайки Жан-Мари Беришон към окъпания в светлина площад на Пале Роаял, множеството на клюкарките мина под прозореца на Орор, но тя дори не ги забеляза. Нейният унес я заслепяваше.

— Нито една дружка! — казваше си тя. — Нито една приятелка, която да помоля за съвет!

Внезапно зад нея се разнесе лек шум. Тя бързо се обърна. После извика уплашено и в отговор се разнесе весел смях. Пред нея стоеше жена с домино 80 80 Костюм за бал с маски, състоящ се от наметало с качулка. — Б. пр. от розов сатен, маскирана и с бална прическа.

— Госпожица Орор? — попита тя с церемониален поклон.

— Не сънувам ли? — извика Орор. — Този глас…

Маската падна и сред разкошните накити засия дяволитото личице на доня Крус.

— Флор! — извика Орор. — Нима е възможно? Ти ли си наистина?

Лека като силфида, доня Крус се спусна към нея с разтворени обятия. Размениха се бързите и леки целувки на младите девойки. Виждали ли сте как, играейки си, две гълъбици се милват?

— Аз пък точно жалех, че си нямам нито една дружка! — рече Орор. — Флор, моя малка Флор, колко се радвам, че те виждам! — После, обзета от внезапно съмнение, попита: — Но кой те пусна да влезеш? Забранено ми е да приемам когото и да било.

— Забрана! — повтори доня Крус с непокорен вид.

— Молба, щом предпочиташ — каза Орор, изчервявайки се.

— Ха, това се казва добре охраняван затвор! — извика Флор. — Вратата широко отворена и няма жива душа!

Орор бързо влезе във всекидневната. Там наистина нямаше никого и двете крила на вратата бяха широко отворени. Тя повика Франсоаз и Жан-Мари. Никакъв отговор. Ние знаем къде бяха в този момент Жан-Мари и Франсоаз. Орор обаче не знаеше това и след необичайната раздяла с майстор Луи, който я беше предупредил, че тази нощ ще бъде изпълнена със странни премеждия, тя не можа, естествено, да си помисли нищо друго, освен следното: