Бернд Френц: Отхвърлените

Веднага след това хватката около шията му се отпусна. С хъркане пое свеж въздух в пламналите си дробове. Продължи само миг, докато погледът му отново се избистри. Едва тогава забеляза, че всичките маймуночовеци бяха оставили жертвите си и се затътриха към края на покрива.

Изведнъж Борк усети у себе си да се надига някакво вибриращо чувство на сила. Вече знаеше какво се е случило! Трескаво се претърколи настрана, за да се добере до място, откъдето можеше да наблюдава надолу в двора, в който, давайки силен сигнал, Аруула навлизаше с джипа.

Варварката натисна спирачката едва в последния момент и спря в средата на някаква група скимари, които плътно се притискаха към колата. Също и маймуночовеците, които се бяха покатерили на покривите, скачаха обратно в двора. Заплашително се затътриха към джипа с обелиска.

Отначало изглеждаше като че ли цялата сган щеше да се нахвърли върху Аруула и младия й спътник, но по някаква причина приматите спазваха крачка разстояние от колата. Само колосът с кафявата коса, който почти удуши Борк, се осмели да се приближи до предната страна на джипа. Благоговейно положи окосмените си лапи върху обелиска и падна на колене.

Веднага след това и събратята му последваха примера му.

Аруула отначало не можеше да повярва, когато наблюдаваше приматите наоколо, но и при по-внимателно вглеждане не оставаше никакво съмнение: в очите на скимарите блестяха сълзи!

Няколко дни по-късно Матю Дракс протегна ръка и докосна лъскавия чер камък, който под връхчетата на пръстите му се усещаше странно топъл на пипане. Макар че метеоритът в по-голямата си част беше потънал в земята, пет метра от него все още стърчаха отгоре. Пилотът не можеше да долови вибрациите, за които му разказа Аруула, въпреки това почувства тайната, която се излъчваше от това небесно тяло.

Дори и неспециалист можеше да види, че е невъзможно този минерал да има земен произход. Но освен непознатото естество имаше и още нещо, което беше невидимо с просто око. Вероятно беше възможно да се измери със специални уреди, но с такива Мат не разполагаше. Въпреки това знаеше, че този феномен съществува. Само така събитията от последните дни придобиваха смисъл!

Този метеорит излъчваше нещо, което предизвикваше такава мутация у живеещото тук племе, че то развиваше телепатични и телекинетични способности. Но, види се, при това скокообразно развитие на духа съществуваше и някакъв стремеж към природно равновесие. Защото колкото и да извеждаше напред в еволюцията им мутантите, онези хора, върху които те упражняваха телепатичните си способности, бяха връщани към по-ниско ниво на развитие.

Жертвите им дегенерираха до нивото на първобитни полусъщества от праисторията. Едва директното лъчение на метеорита беше обърнало процеса в обратна посока и скимарите се връщаха към първоначалното ниво на своята еволюция.

Във всеки случай до тази теория Мат стигна, когато преди няколко дни в селището, подобно на онези на племето пуебло отново се върна в ясно съзнание. Аруула го беше нагласила ш задната седалка на джипа, за да може да приема енергията не посредствено от обелиска. Тъй като не беше мутирал напълно в примат, при него обратната трансформация имаше много по-бърз напредък, отколкото при скимарите, които лежаха в безсъзнание около джипа.

Мат беше запазил само мъгляви впечатления от битието си на неандерталец в палатката си. Последното, за което истински можеше да си спомни, беше страстната любовна нощ с Аруула. Отначало все още го измъчваше нечистата му съвест, че беше изхвърлил през борда моралните си принципи, но после му стана ясно, че повишената му необузданост се е дължала на трансформацията.

През онази нощ Аруула очевидно беше крайно доволна от поведението му. Затова му се стори, че е безсмислено по тази точка двустранните им отношения да се връщат назад.

Инак, при Мат всичко си беше постарому. Дегенерацията, която беше отприщена чрез телепатичния контрол на Борк, не беше оставила видими следи. И жителите на поробените села също бяха на път да се върнат към нормалния си вид. След като се заговори, че е възможно излекуване, все повече дегенерирали хора прииждаха в селото на отхвърлените.

Мат се обърна към Аруула и с нея се заизкачва по стръмния склон на кратера. При старото селище ги чакаше Арак с родителите си.

Отхвърлените ги придружиха до кратера. Сега тримата имаха намерение да последват оцелелите от своето племе, които бяха на път за далечен анклав, за да създадат там нова колония. Бяха свалили амулетите си, защото в бъдеще не искаха да използват своите ментални сили.