Бернд Френц - Отхвърлените

Неколцина скимари понечиха да уловят странния обект, но той продължи да се рее във въздуха далеч над главите им.

Малко преди тубата да стигне до края на покрива, Борк беше обзет от пристъп на слабост. Тубата веднага потъна надолу. Той с отчаяно усилие предотврати падането, но не успя да вдигне отново тежкия предмет.

Отдолу вече се бяха приближили няколко маймуночовеци, които скачаха във въздуха, за да хванат носещото се във въздуха нещо. Тогава Аруула се наведе от покрива и сграбчи дръжката на тубата. С бързо дръпване изтегли нагоре ценния съд и го прехвърли през билото на стената.

Зад нея Борк се свлече с въздишка върху покрива. С крайчеца на очите си Аруула отбеляза как Цила се грижи за изтощения си мъж. Варварката замъкна тубата при глинените гърнета, които Арак беше насъбрал в кухните. С опитни движения отвори капачката. Неколцина от стоящите наоколо мъже се намръщиха, когато силната миризма на бензин стигна до носовете им.

Аруула нямаше време да се занимава с подобна изтънченост. Бързо напълни запалителната течност в няколко кани. Макар че внимаваше, не успя да попречи малко от течността да се разлее наоколо. Но това не я смути. Грижливо затвори тубата отново.

После взе две кани и с тях напълни една амфора, чието гърло беше твърде тясно за непосредствено пълнене. Благодарение на точната струя от чучура на каната този път не се разля нито капка.

След като повтори няколко пъти манипулацията, пред нея стояха почти двайсет пълни гърнета. Междувременно Арак беше донесъл пълен наръч слама. Варварката запуши гърлата на всичките съдове със сухите стебла, които стърчаха от амфорите като отрязани букети. Със задоволство огледа работата си.

„По-добре не би го направил и Макгайвър“ — повтори тя заклинанието на Маддракс.

Междувременно беше настъпил сумрак. Хората гледаха страхливо надолу, където скимарите се събираха за последната атака.

— Всъщност каква е ползата от цялото това плискане? — изкрещя изведнъж някаква червенокоса жена, която беше загубила контрол над нервите си. — По-добре да бяхме измислили някакъв план за бягство, отколкото да наблюдаваме езическите ритуали на тази дивачка.

Аруула не обърна внимание на крясъците на жената. Вместо това вдигна една пълна амфора и посегна към факлата, която Арак държеше запалена. Въоръжена по този начин, пристъпи към края на покрива. С бързо движение запали краищата на сламата. Тогава се засили и запрати глиненото гърне долу, непосредствено пред краката на събралите се скимари.

Сега щеше да стане ясно дали идеята й ще сработи, или само беше губила времето на отхвърлените.

Амфората се разби на парчета върху утъпкания терен на пазарния площад. Излелият се бензин незабавно се запали от горящата слама — и експлодира в гигантско огнено кълбо.

Маймуночовеците уплашено се отдръпнаха назад и избягаха в най-отдалечения ъгъл на площада. На някои от тях дори им беше опърлена козината. Инстинктивно се завъргаляха в праха, за да загасят пламъците. Макар и да не получиха сериозни наранявания, болката всели в тях адски страх.

— С тези запалителни бомби за известно време ще можете да държите скимарите на разстояние — обясни Аруула на отхвърлените. — Трябва да удържите докато докарам тук жертвения ви камък. С него ще успеем да превърнем неандерталците обратно в нормални хора.

— Ти сигурно искаш да офейкаш? — иронизира я червенокосата, която се беше усъмнила и в смисъла на запалителните бомби.

— Не се страхувай — отвърна хладно варварката. — Ще се върна обратно. Не заради вас, а за да помогна на Маддракс и на другите хора, които вие сте покорили насила.

Сред отхвърлените настъпи неловко мълчание. Този следобед бяха принудени по ужасен начин да разберат, че с действията си сами са си докарали нещастието.

— Арак ще дойде с мен — обърна се Аруула към фамилията на Борк. — Трябва да ми показва пътя до старото ви село.

— Добре — съгласи се Цила. — Така поне момчето ще се спаси, ако не се върнеш навреме. Но как ще избягаш оттук? Фреккойшерите се приземиха в коремите на скимарите.

— За щастие джипът не става за ядене. Но вие трябва да ме прикривате с огън, за да стигна до него — отговори Аруула. Не подозираше колко точно беше улучила смисъла на думите…

Нощта с новата луна се беше спуснала като черно покривало над къщите, въпреки това Аруула успя на светлината на факлите да различи контурите на джипа. Пред превозното средство се поклащаха натам-насам тъмни фигури, чиито очи отразяваха светлината на неспокойния пламък. Почти изглеждаше като че ли маймуночовеците се досещаха, че тя е намислила нещо. Аруула здраво стисна ножницата на меча си. Беше добре отново да усети в ръката си вярното си оръжие.