Карол Франц - Катрин

Джон я притисна толкова силно към себе си, че дъхът й спря.

— Господи, колко ми липсваше — простена той. — Моля те да ми простиш. Толкова се срамувам.

Кати потрепна. Какво имаше в него, та допирът му я обезоръжаваше така? Искаше й се да го притиска към себе си, да усеща устните му върху своите, да чувства как волята й се стопява пред силата му. Искаше да му каже, че го обича, но не смееше. Трябваше да изчака. Все още не бе сигурна защо е дошъл. Явно бе, че я желае: беше прекосил океана да я намери. Щеше да стане отново негова любовница, за това беше сигурна. Но въпреки вълнението й от мисълта за любенето им, тя почувства, че този път това не ще е достатъчно.

Не искаше повече да се подчинява на тялото си. Дори майка й не се беше отдала на мъжа си, без да е сигурна, че той също я обича. Чисто физическата връзка, била тя и съвършена, задоволяваща желанията и потребностите й, не можеше да продължи. Тя се нуждаеше от любовта му. Не искаше да приема само част от вниманието му. Дори възможността тя да е по-голяма от преди, не беше достатъчна.

Тя се отдръпна и той я освободи, а очите му потърсиха нейните както преди. Усмихна й се топло и широко и тя усети познатото сладостно присвиване и ускореното биене на сърцето. Надяваше се, че няма да се наложи да чака дълго.

Разговаряха часове. Когато задуха хладен вятър, се преместиха в салона. Тя искаше да узнае всичко, което му се бе случило от последната им среща насам, а и той беше не по-малко любопитен за преживяното от нея и сина им.

Въпреки многото възможности, Джон не разказа за пътешествието си до Европа и последвалия развод. Не искаше да й предлага женитба веднага, преди това трябваше да узнае дали тя го обича. Кати бе винаги почтена и можеше да се подведе от това в решението си да се омъжи за него. Тогава никога нямаше да узнае дали наистина го обича. Интимността вече витаеше около тях и той реши да побързат — а знаеше и как.

Когато най-накрая извади часовника от джоба си и го погледна, той се сепна.

— Цялата ни нощ отиде в бъбрене — каза плахо той и се надигна. — Мога ли да ви изпратя до стаята ви, госпожо? — попита я усмихнато. — Много е късно.

— Да, сър, можете — отвърна Кати и видя вълнението в очите му. — Но аз не съм много уморена.

Той й помогна да се изправи и двамата се изкачиха нагоре по стълбите. Бяха отново заедно само от няколко часа, но на Кати й се струваше, че никога не са се разделяли.

Когато стигнаха до вратата на нейния апартамент, Джон взе ръката й и я целуна. Електричеството, което я зареждаше винаги, щом той допреше топлите си устни към плътта й, независимо къде, сега премина през цялото й тяло и се събра в гърлото й. Обърна глава, за да задържи усещането.

— Мога ли да те видя утре — да кажем за обяд? — предложи той и потърси погледа й.

— Не искаш ли да влезеш за малко, Джон? — попита Кати, без да обръща внимание на въпроса му.

— Много бих искал — каза Джон.

Кати тихичко открехна вратата и двамата влязоха в дневната. Госпожа Даниълс беше заспала на дивана с книга в ръка. При влизането им тя скочи и сънливо ги поздрави, без да показва ни най-малко учудване от това, че ги вижда заедно. Тя моментално се извини и отиде да си легне.

Кати предложи на Джон от брендито, предоставено от хотела, и наля малко и за себе си. Не харесваше вкуса му, но то успокояваше нервите й, а наистина имаше нужда от това. Когато му подаде чашата, Джон се усмихна.

— На какво се усмихваш? — попита тя.

— На теб, скъпа моя — отговори Джон. — Превърнала си се от какавида в пеперуда. И тази промяна ти отива.

— Това ли съм била за теб преди? — попита Кати, раздразнена, че го бе поканила.

Джон забеляза гнева й и вдигна ръка.

— Един момент — каза той и се надигна от стола си. — При тези обстоятелства трябва да сключим примирие. Съжалявам, ако съм те обидил с думите си. Исках само да кажа, че си по-зряла и това много ми допада.

Кати не подмина репликата му. Започна да се чувства неловко. Какво бе това нещо у Джон, което можеше да променя настроението й толкова бързо? По-рано пренебрегваше дребните нещица, които пускаше, само за да я ядоса. Сега вече й беше трудно да го прави. Тя глътна брендито си и направи опит да се усмихне.

— Приемам извинението ви, сър. Май съм поотвикнала да се справям с доброжелателната ви критика.

— Господи, колко си се променила — промърмори Джон ухилено. — Успя да ме поставиш натясно.

Кати видя как той се изчервява и бързо смени темата.

— Искаш ли да погледнеш Торн за момент? — попита го тя.