Карол Франц - Катрин

— Господи, колко е красива! — промълви той.

Кати беше облечена в семпла рокля от розова коприна. Беше много модерна, но напълно почтена.

„Винаги е била изключително скромна — помисли си Джон гордо. — Как изобщо съм могъл да причинявам болка на такова деликатно създание?“

Кати беше навела глава и четеше някакъв памфлет, когато той се озова точно пред нея. Тя вдигна глава и само за миг я обзе страх. Очите им се срещнаха и Джон не можа да сдържи усмивката си. Той лекичко се поклони, взе ръката й и я целуна. Сърцето й заби така, че й се стори, че заглушава оркестъра — всеки в трапезарията можеше да го чуе.

— Добър вечер, госпожо — каза той тихо. — Мога ли да седна?

Кати кимна, без да се осмели да продума. Джон веднага се настани на срещуположния стол. Топлина заля лицето му.

— Липсваше ми — каза той почти шепнешком. — Много съм щастлив, че те виждам.

И той пак й се усмихна нежно.

— И ти ми липсваше, Джон — каза Кати и също се усмихна.

Известно време седяха мълчаливо и разговаряха само с очи.

Джон постави ръка върху нейната и Кати се изчерви.

— Ще ми се да поговоря с теб насаме няколко минути само. Имаш ли нещо против? — прошепна той.

— Ни най-малко — отвърна тя и се изправи.

Джон й подаде ръка и те излязоха навън в градината. Той усети силно желание да я грабне в прегръдките си и да я целува много, но се въздържа, защото не искаше да провали тази тъй приятна среща.

— Чух за наследството. Много се радвам за теб — започна той.

— Благодаря — отговори Кати вежливо. — Беше истински шок и не мисля, че все още съм се оправила от него.

Джон я отведе до малка масичка в ъгъла на градината, разположена край осветено фонтанче. Наоколо висяха цветни фенери, а из въздуха се носеше упойващ аромат.

— Изглеждаш изумително, Кати — каза Джон, след като поръча бренди на сервитьора. — Париж ти се отразява добре. Как са Торн и госпожа Даниълс?

— Добре са — отговори тя, без да обръща внимание на комплимента му.

Още няколко минути те седяха в мълчание. Джон искаше да обясни защо бе дошъл, искаше да й разкаже защо се бе забавил толкова. Имаше да й казва толкова неща и сега, когато имаше тази възможност, не можеше да намери думите.

— За теб… и за Торн, най-скъпите ми — прошепна Джон с вдигната за тост чаша.

Кати докосна чашата му със своята. Напрежението между двамата намаля. Отпуснаха се и тя заразказва за пътуването си до Седърууд и последиците от него. Тя му каза и за живота на майка си като любовница на мъжа, чието състояние бе наследила.

На никого досега не беше говорила за детството си или пък за това, че родителите й не са били женени. Сега всичко, като че ли извираше от нея без смущение и колебание. Беше преминала следващия водовъртеж на живота си и отново резултатът бе благоприятен за нея.

Джон слушаше внимателно и за първи път си даваше сметка какъв огромен шок беше преживяла тя, когато бе забременяла. Той не беше й помогнал ни най-малко, дори нещо повече — всичко, което беше направил само бе засилило страданието, което трябваше да понесе. Сега разбра колко трудно трябва да й е било да живее с него като любовница, особено при спомена за майчиния си живот. Но тя не беше избягала от него до момента, в който наистина бе принудена. Защо?

Не се осмели да отговори на собствения си въпрос. Щеше да бъде прекалено смело да се надява, че тя го обича. Спомни си страстта на любовните им нощи — сигурен беше, че тогава тя не се преструваше. Просто се страхуваше от него и то не без основание. Той й се бе натрапил, отнесъл се бе с нея като с вещ, която е удобна за употреба. Беше отрязал косата й и я беше държал затворена в дома си. И дори след всички тези унижения тя не го беше намразила, което би било съвсем нормално. Беше му отвърнала с нежност и топлота и се бе подчинявала на желанията му.

Той се запита дали това прекрасно момиче, което седеше срещу него, беше онази жена, която доставяше такова удоволствие на телата им с това, което криеше в себе си. Ако това бе вярно, а така изглеждаше, те бяха създадени един за друг.

Във фонтанчето плуваха две малки патенца и Кати се приближи да ги погледне от близо. Тя си спомни онази тъй далечна нощ, когато беше освободила едно такова патенце в езерото на път за празненството по случай края на войната. Тогава желаеше Джон, но далеч не така, както го желаеше сега.

Той застана до нея. Физическата му близост я накара да се изчерви, докато наблюдаваха как патенцата плуват безгрижно насам-натам. Кати обърна глава и го погледна в очите — срещна същата топлина, която бе запомнила от онази нощ.