Карол Франц - Катрин

Госпожа Даниълс и Торн хванаха следобедния влак до Единбург през Лондон. От Единбург щяха да вземат дилижанса до долината, където живееше семейство Даниълс. Всичко стана с такава бързина, че Кати осъзна самотата си едва когато влакът напускаше гарата.

Върна се в хотела и силите й толкова бързо я напуснаха, че докато се качи до стаята си й се зави свят. Усети, че припада и дори не можеше да извади ключа от чантата си. Опита да се задържи на крака, но не успя. Срути се на земята пред вратата.

Когато отвори очи, лежеше на леглото си, а Джон беше надвесен над нея.

— Как се чувстваш? — попита той приглушено.

— Какво се случи? — попита тя и се огледа за Торн и госпожа Даниълс. После си спомни, че тези двамата отпътуваха за Шотландия.

— Ти припадна. Намерих те пред вратата — отвърна Джон.

— О — пророни Кати. — Искам да стана — каза тя и направи опит да се надигне.

Джон лекичко я бутна обратно в леглото и сложи мокра кърпа на челото й.

— Почивай си — нареди й той. — Лекарят току-що си тръгна. Той е на мнение, че си преуморена. Аз обаче не му повярвах. Мисля, че организмът ти реагира на снощния ни неприятен разговор.

Той се усмихна дразнещо, а тя не се сдържа да не му отвърне. Очевидно се опитваше да я ободри.

— Съжалявам, ако съм те притеснила — промърмори Кати. — Ей сега ще се оправя. Можеш да си тръгваш, ако желаеш.

Джон тръсна глава от изумление.

— Какво те кара да мислиш, че би могла изобщо да ме притесняваш?

— Ами след това, което ти наговорих снощи, не бих те обвинила, ако не ми проговореше никога повече.

— Ти просто се ядоса. Знам това. Знам също, че аз бях причината. Изглежда не мога да боравя правилно с думите. Готов съм да забравя, ако ми позволиш — прошепна той усмихнато.

— Ти не искаш да си отидеш? — попита Кати с недоверие.

— Защо си мислиш, че искам да си отида от теб? От доста време те търся. Както ти казах снощи, нямам намерение да ти досаждам, ако ти не желаеш. Но аз искам да бъда с теб. Мислех си, че съм го казал достатъчно ясно. Преминах през много неща, за да те намеря.

Джон приседна на ръба на леглото, взе ръката й и нежно я целуна.

— Сега, когато двамата сме сами, Кати — каза той с усмивка, — и ти си безпомощна, ще ти кажа всичко, което исках да кажа предишната нощ. Но не и преди да ми кажеш какво точно мислиш за мен.

— Съжалявам за това, което казах, Джон — започна Кати. — Просто не знам какво ме накара да го изрека. Наистина не исках да те огорчавам.

— Няма значение — каза Джон. — Сега ти си тук и аз няма да те пусна, докато не кажа всичко, което имам за казване. Разбираш ли?

— Да — отговори му тя. — Какво е то, Джон?

Той се приближи и тя отправи поглед към красивото му, мъжествено лице. „Колко мил и внимателен можеше да бъде, помисли си тя. Защо става така, че на моменти ме дразни толкова?“

Джон докосна бузата й и заговори направо.

— Това е второто ми пътуване до Европа тази година. Първото беше само седмица след последната ни среща в Ню Йорк. Разведох се със съпругата си и сега нищо не може да ме спре да ти предложа да се омъжиш за мен. Но след миналата нощ вече не съм убеден, че не напразно съм предприел това пътуване.

Кати хлъцна при тази новина. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Защо не й беше казал това снощи, преди да му нанесе обидата? Ако знаеше за намеренията му, това щеше да й спести много тревоги и съжаления. Предлагаше й да промени нейния живот и този на Торн по начина, за който винаги бе мечтала — почтен живот на съпруга, а не на любовница и истински баща за Торн.

Трябваше да полудее от радост, но вместо това изпита само облекчение. Мина й през ума, че той жертва свободата си като резерва, след като не бе успял да я убеди да му стане любовница. Фактът, че й предлага брак като последна възможност, внезапно я натъжи. Тя захапа устни, за да не издаде чувствата си. Доплака й се, но не искаше да се предава.

Обичаше го с цялото си сърце и до момента се бе задоволявала с представата, че каквото и да й предложи, тя ще се чувства щастлива. Сега вече не беше толкова сигурна. Той очевидно не я обичаше, но бе достатъчно себичен да иска нея и детето им при себе си. Ако и тя не го обичаше, всичко щеше да бъде наред. Тя щеше да носи името му, а Торн щеше да има баща. Тъгата, която я обзе, се дължеше на това, че винаги щеше да знае, че е завоювала правото си да живее почтен живот само със силния си отпор, а той се е оженил, защото е нямал друг избор. Тя се надигна в леглото, Джон стана на крака.