Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Матийо се обърна, той искаше да изпълни желанието на брат си, обаче не бе направил и няколко крачки в залата и силният мъж се разтрепера като дете и се спря уплашено пред вратата на залата.

— Късно е вече — каза глухо той.

Из коридора, който водеше към залата, се чуваха войнишки стъпки и тракане на пушки.

След минута шестима войници от републиканската гвардия застанаха на входа на осветеното пространство.

Висш офицер влезе бързо в залата. Той не си махна шапката, което показваше, че е тук по служба.

— Изпратен съм да арестувам в името на републиката един престъпник — каза той строго. — Всеки трябва да остане на мястото си, никой няма право да излиза.

Гостите останаха като гръмнати, всички побледняха и се спогледаха уплашено.

Херманса скочи от мястото си, тя беше станала по-бледа от роклята си, гърдите й силно се вълнуваха, докато произнасяше неволно:

— Къде е моят мъж?

Офицерът огледа залата.

— Капитан Драйфус — извика той гръмливо.

— Ето ме, какво желаете, господине?

Драйфус застана на прага. Той приличаше на мраморна статуя, само очите му го издаваха, че е жив.

— Капитан Алфред Драйфус — продължи майорът и извади изпод шинела си запечатано писмо, — в името на републиката и по заповед на военния министър ви арестувам. Вие сте мой пленник.

В залата се чу сърцераздирателен вик, Херманса изтича към мъжа си и падна като мъртва в прегръдките му.

Алфред целуна младата си жена по челото.

— Желая да зная, другарю, в какво ме обвинявате! Майорът изгледа капитана от горе до долу с презрение:

— Не искам повече да чувам от вас думата другар — каза той високо. — Капитан Драйфус, вие сте шпионин и сте продали републиката на неприятелите ни.

Драйфус изхлипа от болка. Остави Херманса в ръцете на брат си и се втурна с вдигнати ръце към майора.

— Подлец, ти си ме наклеветил, сега ще те удуша!

— За стрелба! — заповяда майорът и войниците вдигнаха пушките. — Капитан Драйфус, още една стъпка и ще заповядам да стрелят!

Капитанът се олюля назад и падна в ръцете на полковник Пикар. Той беше единственият, който помогна на нещастника.

— Дайте оковите — извика майорът.

— Окови? Вие искате да ме оковете, о, милостиви Боже, та аз не съм убиец!

— Много по-лошо от убиец — предател на Франция!

Тайният полицейски агент, който играеше ролята на цигулар, беше уловил жертвата, изви отзад ръцете на капитана и набързо му постави оковите.

— Това е безчестие — надигна глас полковник Пикар, — опозорява се цялата армия на Франция.

Майорът се изсмя и поклати рамене.

— Гилберт, отведете пленник — заповяда той на червенокосия детектив, — а в това време аз ще претърся къщата.

Неочаквано Херманса се хвърли в прегръдките на благородния си мъж:

— Отведете и мене с него — извика тя, искам да отидем заедно в затвора. Ето, вземете брилянтите ми за тази приятелска услуга. Вземете тази гривна, карфица,,брилянтената диадема, само ме оставете да умра с моя Алфред!

— Милост, милост, господин майор — извика Матийо, — снемете поне позорните му окови!

— Матийо, не искай милост за мене — извика капитанът и вдигна гордо глава. — Ти, мила жено, не плачи, защото това позорно дело не заслужава твоите сълзи. Аз съм невинен и вярвам, че ще дойде денят, когато френският народ ще ми окачи почетен орден като награда за тези часове на позор!

— Или пък печата на галерията — каза един висок глас.

Драйфус обърна глава и видя злокобното лице на граф Естерхази.

— Време е да отведете шпионина в затвора — разпореди майор Ханри.

Войниците изтласкаха Драйфус към врата. Херманса се откъсна от ръцете на мъчителите си и тръгна подир мъжа си.

— Искам да целуна още веднъж детето си — помоли пленникът.

— Не — отказа злобно майорът, — изведете шпионина.

— Целуни ме още веднъж, Алфред, за последен път. Ръцете й обвиха врата му, но преди да могат да се целунат, Херманса получи такъв удар в гърдите, че падна с глух стон на прага.

В това време войниците изтласкаха капитана през вратата и го блъснаха по стълбите.

Матийо падна на колене пред младата си снаха, издигна тържествено ръката си към небето и отрони:

— Чуй ме, Боже на небето! Отмъсти хилядократно на одия, които наклеветиха моя брат и ни опозориха! Нека съдбата на моя невинен брат ги сполети!

Очите му гледаха с омраза и ненавист черния майор, сатаната на Драйфусовата къща!

4.

Гробна тишина владееше големия парижки затвор. Непрогледна тъмнина обвиваше старата сграда на нещастието. Всички прозорци към Сена и към двора бяха тъмни. Нито от един не се виждаше лъчът на утехата и покоя.