Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Директорът на тъмницата поклати сърдито глава.

— Аз не бих затворил в тази подземна дупка дори убиеца на баща си — каза той, — обаче като чиновник съм длъжен да се подчинявам на началството си, други ще са отговорни за това.

Тримата се изкачиха по стълбата към коридора, вратите на килията се затвориха и те се упътиха към двора.

В същото време, когато излязоха на двора, пред голямата затворническа порта спря покрит файтон. Сержант Жирардин се завтече към него и отвори вратата му. Най-напред излязоха майор Ханри и тайният агент Гилберт, а после се показаха капитан Драйфус и двамата войници, които конвоираха нещастника.

— Майор Форцинети — изрече заповеднически глас, — предавам ви шпионина и предателя Алфред Драйфус. Вие знаете как трябва да се отнасяте с него.

— Дали той е офицерът шпионин, това ще реши военният съд — каза строго директорът на тъмницата. — За мене той е само затворник, който ще бъде съден. Аз ще изпълня дълга си, както ми е заповядано.

Дотогава капитан Драйфус не беше отворил очите пред тираните си, обаче сега погледна признателно Форцинети.

— Капитан Драйфус — обърна се строгият майор към затворника, — предайте всички вещи, които имате у себе си!

На устните на Драйфус се показа горчива усмивка. — Аз съм окован — каза той, — не мога да мръдна ръцете си.

— Окован? Хм… Сержант Жирардин, свалете оковите от затворника!

— Това не е добре — пошепна майор Ханри на директора, — капитанът е опасен човек, може да избяга от затвора.

— Тука, в тази сграда, аз съм господар — каза сърдито Форцинети. — Жирардин, снемете оковите от затворника!

За миг оковите бяха свалени и ръцете на Драйфус бяха освободени. Пленникът изпразни джобовете си и даде на директора на затвора копринена кесийка, ножче, кърпа, златен часовник и няколко пръстена.

— Оставете ми само този пръстен — помоли той директора тихо — това е венчалният ми пръстен.

— Един затворник не може да носи злато у себе си — каза строго Форцинети. — Свалете пръстена!

Капитанът не можа да извади веднага пръстена от пръстта си. Майор Ханри изгледа сърдито затворника, хвана ръката му и издърпа със сила пръстена, като одраска тъй силно ръката на капитана, че от раната протече кръв.

— Това е глупаво насилие — произнесе дрезгаво Драйфус, — така правят разбойниците или джелатите, а не офицерите от френската република.

После капитанът издигна окървавената си ръка и каза високо:

— Тука, пред бледата луна и светлите звезди на небето, аз проклинам минутата, в която посветих живота си на френската държава! Защо толкова съм се трудил и измъчвал? За това ли, да стана нещастен затворник, с когото всеки уличен гамен може да се подиграва? О, нещастна Францио, дотам ли достигна?

— Стига, капитан Драйфус — възпря го Форцинети. — С това вие само увеличавате нещастието си, най-умното е сега да мълчите. Нещастният мъж се изуми от отчаяние, очите му изпъкнаха, а от изтерзаните му гърди се чу ридание.

— Станах жертва на един подлец. Доказателството за невинността ми го откраднаха. Бог ще ми помогне и френският народ ще разбере кой е откраднал и продал държавните планове. Тогава, мерзавци, ще разчистя сметките си, тогава сабята ми ще промуши фалшивите ви сърца и когато злодейската ви кръв обагри ръцете ми, тогава, о, тогава…

Майор Форцинети тайно даде знак на Жирардин и на слугите си. Силният сержант заедно с другите се нахвърлиха върху Драйфус.

Последва кратка борба. Нещастникът удряше с ръце и крака нападателите си и се мъчеше да се отърве от тях, но Жирардин ловко го улови за врата и го хвърли върху камъните. Останалите слуги се нахвърлиха върху него, хванаха го за ръцете и краката и го повлякоха към страшната подземна тъмница.

Виковете и охканията на затворника се чуваха дълго след като го затвориха в подземието. Гласът му приличаше на глухото скимтене на животно, което бавно се задушава. Внезапно викът му замря, после се чу още един сърцераздирателен вопъл и всичко стихна.

— Затвориха се вратите зад жертвата ми — каза тихо черният майор. — Първото действие на отмъщението ми завърши. Клетвата на умиращия ми баща ще се изпълни чак тогава, когато изчезне целият род на Драйфус. Трябва да погубя капитана, Матийо, Херманса и детето й, чак тогава ще бъда щастлив.

Майор Форцинети отиде още веднъж до подземната тъмница, за да види какво прави затворникът. Върна се на двора пребледнял и дълбоко покъртен. Вдигна големия ключ, който носеше в ръката си, и изрече тържествено: