Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Ние погребахме жив един невинен човек, това е моето твърдо убеждение. Както някога каза Пилат Понтийски пред юдеите, когато разпънаха Исуса Христа, същото казвам и аз: „Умивам ръцете си в невинността. Нека неговата кръв премине върху вас и децата ви!“

Тези думи на този почтен благороден човек екнаха като предсказание в тишината на нощта.

В това време се чуха войнишки стъпки. В двора влезе полковник Абовил, адютантът на военния министър.

— Господа — каза той със заповеднически тон, — негово превъзходителство военният министър е пристигнал в тъмницата и ви чака.

В заседателната зала на затвора светеше голяма лампа. Тя осветяваше висока мъжка фигура, един побелял старец, с бяла изострена брада, дълги мустаци и по младежки светли очи. Това бе военният министър. Пред него, на масата лежеше дебела книга — Евангелието.

В залата влязоха тихо офицерите, войниците и надзирателите, предвождани от полковник Абовил.

Министърът изгледа проницателно всеки един от тях и каза високо:

— Господа офицери, войници и надзиратели! Нашите следствени власти са открили един мръсен заговор против републиката. Съдбата е избавила Франция от бездната, в която един безчестен шпионин е искал да я тласне за парите на нашите врагове. Но нещастният Юда Искариотски ще получи наградата си за предателското си дело, необходимите доказателства са вече в ръцете ми. Лошото е, че според закона престъпникът не може да бъде осъден на смърт, а ще бъде осъден на „суха гилотина“ и ще свърши мизерното си съществуване на Дяволския остров в Каена.

В залата се чуха негодуващи гласове.

— От вас желая, господа — каза военният министър, — да мълчите по този въпрос и никому да не издавате какво става с шпионина в тъмницата. Шпионинът Драйфус, до днес капитан от генералния щаб, трябва да бъде жив заровен и отделен от хората и света. Нищо от него или за него не може да излезе на светлината. Предателят трябва да остане заровен в подземната гробница. Аз поставям ръката си на тази свята книга вместо вас, офицери, войници и служители на френската република, да се закълнете в името на всевишния, че ще изпълнявате моите заповеди.

— Заклеваме се — произнесоха всички в залата.

— Господа, благодаря ви. Майор Форцинети, вие сте почтен и честен човек, затова предадох на вас затворника. Вие ще отговаряте за него с главата си.

— С живота и честта си отговарям за него — отвърна майорът с висок глас.

— Майор граф Естерхази, вие ще можете да посещавате затворника. Позволявам ви да влизате и излизате от тъмницата и да следите всяка негова стъпка:Сега лека нощ, господа, и не забравяйте клетвата!

Полудял ли е този, който дълбоко там, под земята, иска да счупи веригите си, звяр ли е, който иска да строши желязната си клетка и да излезе на свобода? Не, това не може да е човек, това не може да е човешки глас! Това стенание не може да излезе от човешки гърди — това са ужасни сърцераздирателни викове!

Драйфус е полудял! Безмерно отчаяние го обзе след страха и ужаса. Той блъскаше тяло о стената на тъмницата. Ноктите му къртеха варта от камъните, краката му чупеха пода, по който тичаше като луд. Скачаше и викаше с кървава пяна на уста, главата му се удряше в желязната плоча на стената. Нещастникът премазваше пръстите и костите си о бравата на страшната гробница и гризеше гвоздеите на ключалката.

— Искам да отида при жена си и детето си — плачеше клетникът в подземната гробница. — Мерзавци, отворете тъмницата, аз съм невинен, аз ще докажа невинността си… Надзиратели, елате тука, ще ви дам един милион, оставете ме само да отида при жената и детето си… Задушавам се, искате да ме убиете ли? Ще видите кой е по-силен, аз ще счупя вратите, ако и да смажа главата си, ето, ето, Херманса, аз ида, ето ме…

Тъп удар последва тези викове, нещастникът беше ударил силно главата си в желязната врата, падна на земята примрял и остана там. Струя топла кръв текна от наранената му глава и обля лицето му.

След няколко минути той дойде на себе си и на ръце и крака долази до леглото си.

Този, допреди няколко часа красив, млад и горд мъж, в погледа на когото се четеше щастие и радост, сега, с настръхналите коси, потъмнелите очи, окървавено-то лице и скъсаните дрехи приличаше на някакво демонско създание. Драйфус се хвърли ридаещ на сламеното легло. Всевишният се смили над нещастния и му подари благодатта на сълзите. Разтресе го силно, зъбите му затракаха, едра студена пот се показа на окървавеното му чело. Часове хълцания и бълнувания изпълваха подземната дупка. Тези звуци затихваха все повече и повече, докато най-после всичко утихна. Измъченият нещастник заспа дълбоко.