Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Отче, тази помощ е много малка за благородната ви цел — каза капитанът с висок глас, — елате, моля ви се с мене и ще ви дам нещо повече!

Двамата братя напуснаха бързо залата. В същото време един от музикантите стана и отиде при граф Естерхази:

— Господин майор, шампанското е изцапало дрехата ви — каза той, позволете да я почистя с кърпата си.

Естерхази наведе глава в знак на съгласие и отиде с червенокосия цигулар в един ъгъл на залата.

— Драйфус ще ни избяга — каза тихо цигуларят на майора. — Този мисионер трябва да е някой преоблечен негов приятел, дошъл да го предупреди.

— Това бе неговият брат Матийо — отвърна спокойно Естерхази. — Познах го веднага щом влезе в залата. Не се издавайте, господин Гилберт, срамно е това за вас — един от най-хитрите тайни агенти на парижката полиция. Жертвата ни не може да избяга, къщата е обградена, а пътят е заварден. Всяка минута очаквам развръзката.

— Оковите за ръцете на Драйфус се намират в кутията на цигулката им — пошепна червенокосият. После се поклони пред графа и отиде на мястото си, понеже капелмайсторът бе дал знак за валс. Мнимият музикант трябваше да свири на цигулката си без струни.

Драйфус и Матийо влязоха в кабинета. Матийо съблече свещеническите си дрехи, махна фалшивите брада и коса, а Алфред заключи вратата.

Матийо бе по-едър и по-висок от брат си. Пъстрите му очи, които излъчваха благоразумие и енергия, оживяваха бръснатото му лице. В тази минута те отразяваха дълбока скръб и мъка.

— Ние сме изгубени, братко — каза той, като го прегърна сърдечно. — Ужасна участ ни е сполетяла и ние сме загубени, Алфред.

Капитанът се отдръпна от него:

— Не ме измъчвай повече, Матийо — каза той загрижено. — Кажи ми какво се е случило, дори да е и най-страшното, кажи ми истината.

— Добре, братко, ще ти кажа всичко. Събери силите си и слушай: твоята къща е обградена от полицията. От известно време те следят. Военният министър е заповядал да те арестуват и това може да стане всяка минута.

Капитанът гледаше брат си блед като стена, с изпъкнали очи, като че не можеше да схване нищо.

— Да ме арестуват? Мене, защо… защо?

Драйфус махна с ръце и се строполи на канапето.

— Братко, мили ми братко — молеше се Матийо, — не се отчайвай, не се отчайвай! Не е нужно да ми казваш, че си невинен. Готов съм всякога да се жертвам за тебе. Военният министър дълбоко се е колебал, докато е подписал заповедта за арестуването ти, обаче тази вечер трябва да е получил някои нови доказателства против тебе и от тогава тайните агенти на полицията преследват и мене. Затова се преоблякох като мисионер, само и само да мога да вляза в дома ти.

— Трябва да са те измамили — каза капитанът и стана полека от канапето. — Кой ти съобщи тази ужасна новина?

— Един чиновник от военното министерство, на когото веднъж помогнах, когато бе в нужда. Той ми каза всичко, Алфред, не се съмнявай в истината, погледни през прозореца и ще се увериш.

Капитанът повдигна завесата и погледна към улицата. По нея се движеха някакви тъмни сенки и обграждаха къщата.

— В какво ме обвиняват? — запита отчаяно Драйфус.

— Обвиняват те, че си откраднал четири важни документа от архива на генералния щаб и си ги продал на чужда държава!

Капитанът извика, без да иска, от радост, като чу това:

— Ако всичкото е за четирите документа, след половин час ще бъда освободен — засмя се нехайно. — Виж, братко, те са тук в това чекмедже. Взех ги, защото исках да ги разуча внимателно у дома.

Капитанът отвори бързо чекмеджето и почна да рови книжата. Изхвърли с треперещи ръце чертежи, писма, планове, обаче документите липсваха. Накрая отвори и едно празно чекмедже, погледна в него и го захвърли уморено на пода:

— Откраднати са — изпъшка той, като от устата му излизаше пяна. — Документите са изчезнали, моята чест е открадната!

Завтече се бързо към вратата, отключи я и се втурна към залата.

— Алфред, какво правиш? — викаше Матийо, тичайки след него.

— Искам да спася Херманса и детето си, искам да помоля моите приятели да бранят дома ми с шашките си в ръце. Уверен съм, че граф Естерхази и Пикар ще ми помогнат. Моите врагове по-скоро ще ме убият, отколкото да опетнят честта ми!

Алфред се спря изведнъж в една малка стая близо до залата, закри лицето си с ръце и заплака.

— Не мога да съобщя това на Херманса — хълцаше той, — не мога да забия нож в гърдите й. Братко, моля те, приготви я за ужаса и я доведи тук при мене… не, по-добре я заведи при леглото на детето, там ще ме намерите.