Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Какво е това? — запита Драйфус и погледна въпросително Жирардин, — какво означава това? Това значи ли, че ме освобождават?

— Той въздъхна дълбоко и прошепна радостно:

— Сега всичко разбирам. Те искат да възстановят моята чест пред войниците.

Драйфус вдигна гордо глава, слезе от стълбата и се упъти към офицерите.

Майор Пати дьо Клам, един намусен човек, на когото бяха възложили тайното разследване на делото Драйфус, взе един документ от масата.

— Капитан Алфред Драйфус — извика отривисто той, — от името на военния министър и на комитета, на който се възложи разследването на вашето дело, желая да ви кажа следното.

— Слушам, господин майор — каза Драйфус трогнат и прошепна: — сега ще ме обявят за невинен и ще ме освободят от тъмницата.

Капитанът забеляза две лица, чиито изражения го изплашиха много. Драйфус видя пред себе си майор Форцинети със загрижено лице и своя смъртен враг, граф Естерхази, засмян и подъл.

— Следствените власти — продължи Пати дьо Клам, — са открили тежки улики против вас, капитан Алфред Драйфус. И са били принудени да ви предадат на военния съд!

Сърцераздирателен вик се разнесе из двора.

— Военният съд ще заседава още днес, капитан Алфред Драйфус, под председателството на майор Брисе вие ще бъдете съден за предателство, кражба на тайни документи и продаването им на чужда държава. Следователно за измяна на отечеството, шпионаж и клетвопрестъпничество.

— Измамиха ме, по най-коварен начин ме измамиха! — изкрещя Драйфус отчаян. — Колко жестоки, колко гадни са хората. Пробудиха надеждата, че ще видя жената и детето си, че ще реабилитират честта ми, а сега!…

— Заседанието на военния съд ще се открие в девет часа — каза полковник Абевил. — Затворникът трябва да бъде отведен във военното министерство. Майор граф Естерхази, по заповед на негово превъзходителство военния министър вие трябва да го отведете в ареста. Файтонът чака пред зданието. Ще отговаряте с главата си за затворника.

— С живота и честта си отговарям за него — каза черният майор с глас, който наподобяваше рева на кръвожаден звяр, на който дават животно, за да го разкъса.

— О, Херманса, Херманса — проплака Драйфус, — защо ме застави да дам клетва, че няма да посегна на живота си? Ако знаеше на какви страшни мъки съм подложен, ти самата щеше да ми дадеш ножа, за да го забия в сърцето си.

Естерхази каза на ухото на Форцинети няколко думи и след това се обърна въпросително към Абевил и Пати дьо Клам. Двамата поклатиха глави в знак на съгласие и сержант Жирардин приближи затворника и го окова.

— Жирардин — рече Драйфус на коварния надзирател. — Бог ще ви се отплати, за това, че тъй безбожно ме излъгахте. Франция уби моето тяло, а вие убихте душата ми. Вие посяхте у мен надеждата, че още веднъж ще засияе щастието над мен, когато сте знаел, че на двора ме очаква ад.

Сержантът се изкикоти и още по-здраво стегна оковите на ръцете му.

Полковник Абевил даде заповед да отведат затворника към колата, която чакаше пред затвора. Тя бе заобиколена от петдесетина конници, въоръжени с копия.

По улиците се бе събрала голяма тълпа. Клерикали и йезуити се бяха струпали, за да гледат зрелището. Когато капитанът излезе на улицата, тълпата започна да реве като стадо животни.

— Долу шпионина! — — крещяха хиляди гърла. — Убийте това куче Драйфус! Да живее Франция! Да живее републиката! Долу изменника!

— Не поглеждайте! — прошепна Форцинети на пребледнелия затворник. — Качете се на колата.

Драйфус погледна с благодарност своя благодетел и когато Естерхази се обърна, за да каже нещо на Абевил, Форцинети хвана ръката на нещастния и му пошепна:

— Капитан Драйфус, Бог да ви съпровожда и пази в трудния път. Нека той запази милото ни отечество, за да не се посрами пред света, като осъди1 невинен човек.

— Бог да ви благослови, майор Форцинети — отвърна Драйфус. — Вие не удостоявате със съчувствието си недостоен човек — аз съм невинен. Франция погубва невинен свой син.

Капитанът влезе в колата, а черният майор седна срещу него. Сержант Жирардин бързо затвори вратичката на файтона и конете тръгнаха. Въоръжените конници препуснаха с блестящи копия, по които се развяваха трицветните ленти на френската република.

Тълпата отново зарева. Хиляди юмруци заканително се вдигаха към нещастника и град от камъни полетя към колелата и прозорчетата на колата.

Печалното шествие скоро се изгуби от погледите на разярения народ.