Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Утре сутринта ще замина за Лондон и след три дни ще се върна, за да видя как е болната. Моля ви, направете всичко, каквото можете за нея, а за грижите вземете тези пари.

— Ако не бяхме толкова бедни, нямаше да взема парите. Имам и аз да ви дам нещо…

Старата отиде до долапа, отвори го и извади една кесийка, вързана на връв. Тя беше още мокра:

— Беше на врата на госпожата — обясни старата и я подаде.

Матийо оглеждаше нерешително кесията, като я държеше внимателно. Не можеше да я остави на рибарите, не знаеше какво има в нея — може би пари, може би книжа; знаеше само, че трябва да я предаде на болната. След колебание реши все пак да види какво има в нея. Отвори я и от вътрешността й изпадна лист хартия. И той беше мокър и едва се четеше, но Матийо се стресна. В ръцете му беше чек на стойност сто хиляди франка.

Беше издаден от известната парижка къща „Пелие и Сие“.

Матийо вече знаеше какво да направи. Той седна до старата дървена маса, топна ръждясалото перо на рибарите в изсъхналото мастило и написа на парче хартия следното:

„Уважаема госпожо,

Вашият чек от сто хиляди франка до английската банка в Лондон е у мене и аз ще ви го върна срещу тази разписка. Ще се върна след три дни и се надявам да ви намеря здрава.

С почитание,

Матийо Драйфус

Матийо постави разписката в плика и го надписа:

„До спасената от парахода «Принц Уелски» на 4 октомври 1894 година.“

После повика старата рибарка, даде писмото и каза да го предаде на болната, щом като се почувства по-добре.

На другата заран Матийо се сбогува с рибаря и с жена му и отпътува за Лондон.

Докторът и добрите хазаи много се зарадваха, когато болната се събуди от дългия сън и им каза, че се чувства по-добре и че е огладняла. Младата й и силна натура преодоля треската.

Старият рибар разказа на Клаудина, как е изтеглил нея и младия мъж от морето и ги прибрал на кораба си. Старецът призна, че истинският й спасител е непознатият и че нему трябва да благодари, дето е жива още.

— Не ви ли каза името си? — запита Клаудина разтреперана. — Няма ли да го видя вече? Искам да му благодаря от сърце.

Старецът обаче не можеше да отговори на този въпрос.

На другата заран, когато Клаудина стана от леглото и седна, до камината, старата англичанка й предаде писмото. Разтвори го с разтреперани ръце.

красивата жена едва бе погледнала в писмото и от гърдите й излезе глух вопъл.

— Матийо Драйфус — пошепна тя дрезгаво, — неговият брат, братът на човека, когото обичах и когото продадох, той е спасил моя живот! О, ти мрачна и незнайна сила там, горе на небето, ти ни погубваш и наказваш престъпленията ни! Да, наказание — продължи нещастната жена и стана от стола. — Това е най-ужасното наказание за мене. Не мога да презирам вече капитана и неговото семейство, както по-рано. Виждах в отмъщението си най-голямата наслада. Аз хвърлих любимия си, но неверен мъж в бездната и тържествувах над нещастието му… но изгубих играта. Бог е пожелал да стане така.

После Клаудина погледна презрително записката на Матийо и я смачка. Но изведнъж устните й затрепераха, гърдите й се развълнуваха, пръстите стиснаха скъпата хартия. Изхвърли разписката в огъня.

— Изгори — извика тя, — стани на пепел. Юдова награда, ти оскверняваш ръцете и душата ми.

Клаудина заплака и коленичи, покри лицето си с ръце и започна да се моли. Стоя дълго на колене и се моли горещо.

— Жената трябва да е голяма грешница — пошепна старата рибарка и се прекръсти. Тя беше влязла тихо в стаята и гледаше без да продума душевните мъки на младата жена. — О, спасителю, изкупителю на греховете, дай мира си на нещастницата.

Към обяд Клаудина напусна град Хастингс въпреки молбите на старите хора и замина за Лондон, където се изгуби в шума на големия града.

Нещастницата нямаше нищо освен дрехите на себе си и двадесет франка, които беше сложила в джоба си, още в Париж.

— Съжалете се, господине, над мене, чуйте молбата ми, смилете се над нещастието ми, вижте моето бледо лице, погледнете зачервените ми очи, които от осем дни са пролели порои горчиви сълзи и които пресъхнаха вече. Направете ми тази добрина и ме пуснете при нещастния ми и невинен мъж.

Тези сърцераздирателни думи бяха изречени от Херманса. Вярната съпруга на затворника стоеше на колене пред майор Форцинети. Тя беше завита в черна дреха. Гъстият воал, който покриваше миловидното й лице, беше вдигнат до челото.