Румен Ченков: В бурята

— Добре се забавлявате, мамицата ви!

Едната му ръка пусна реверите на изплашения прелюбодеец, стрелна се надолу и в следващия момент в нея проблесна острието на нож. В същото време, с другата ръка хвана провисналия член и гледайки собственика му в очите, той каза:

— Виждам, че собствения ти инструмент не върши работа — той посочи с поглед разтворения чатал на жена си, от който още стърчеше вибратора.

С едно рязко движение на ножа, Пенко отдели парчето месо от тялото на неговия притежател. Ужасния крясък, който се изтръгна от гърлото на потърпевшия, не можеше да се опише. Той се сгърчи и обхвана с ръце обезобразените си слабини. Свлече се на пода, с ръце върху кървящата рана и притихна. Беше загубил съзнание.

Пенко хвърли отрязания член, от който капеше кръв, върху корема на Калина. Тя беше изцъклила очи от ужас. Всичко стана толкова бързо, че тя не успя да реагира по никакъв начин и да се опита да го спре. Не, че тоя гаден педераст й беше много мил, а защото вече виждаше непоправимите последствия. Виждаше ухилените физиономии на ченгетата и тя — принудена да разказва десетки пъти тази унизителна история с най-малките подробности. Второ унижение нямаше да понесе.

Когато мъртвия пенис тупна на корема й, вътре в нея отново започнаха да се надигат вълните на отвращението. Извъртя главата си настрани и повърна. Миризмата на повърнатото предизвика нови спазми и тя повърна отново. Всичко около нея се завъртя и придоби размазани очертания и тя почувства, че ще загуби съзнание. В този момент чу гласа на Пенко, който се беше върнал до вратата да търси шишето с ракия:

— Поне едно бебе да ти беше изчукал, а то с тая техника нямате никакъв шанс. Ама туй няма значение.

След това изля остатъкът от шишето около догарящата свещ, завинти капачката на шишето и с върха на обувката си бутна свещта. Загледа се в лумналия пламък, който подхвана най-близкия кашон и каза:

— Чао, курво!

Със залитаща походка излезе от склада, а огънят вече обхващаше кашона.

Калина гледаше слабите, все още, пламъци с растящ ужас. Опита се да извика, но като в страшен кошмар гласът й отказа да й се подчини. Искаше да извика след Пенко, да му каже, че няма вина, че бе насилена, но беше късно: Пенко излезе и я остави вързана. Изведнъж осъзна, че това е краят. Очите й се разшириха от ужас и тя бясно се задърпа, но въжетата бяха здраво вързани, а този, който я беше вързал, не даваше признаци на живот.

Калина закрещя с всичка сила, после спря и започна да вика името на мъжа си, но й отвърна единствено воят на бурята.

Габрово

1994 г.

© 1994 Румен Ченков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12536]

Последна редакция: 2009-06-27 12:36:29