Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Уилет запали цигара. Приличаше на гладен човек, на когото са дали пай без никакъв пълнеж.

— Продължавайте — рече той и се облегна назад.

— По една или друга причина по това време в къщата се е намирала медицинската сестра Анона Фрийдландър, която е видяла всичко. Мисис Салзър не е от хората, които биха поели какъвто и да било риск, така че затворила сестрата, за да е сигурна, че няма да проговори. Оттогава е била държана в тапицирана килия в санаториума на Салзър.

— Искате да кажете — против волята й?

— Не само против волята й, но през тези две години те непрекъснато са я помпали с наркотици.

— Нали не намеквате, че на Морийн Кросби това й е било известно?

— Не знам.

Уилет започна да диша тежко. Мисълта, че богат клиент като Морийн Кросби може да бъде съден за отвличане изглежда го шокира, макар че затрудненото положение на Анона Фрийдландър не го накара дори да трепне.

— Между другото, в случай, че сте изпитали някакво съчувствие към нея, искам да ви кажа, че снощи измъкнахме Анона Фрийдландър от санаториума.

— О?! — изглеждаше объркан. — Има ли вероятност да създаде някакви неприятности.

Отправих му злъчна усмивка.

— Бих казал, че е повече от вероятно. Вие например не бихте ли предприели нещо, ако ви бяха държали затворен две години само защото някакви богаташи не искали името им да се появи във вестниците?

Той подпря с пръст бузата си и се замисли дълбоко.

— Може би бихме могли да й дадем някакво обезщетение — рече накрая, но видът му не беше много доволен. — Май ще е най-добре да я видя.

— Никой няма да я види преди тя да е готова за това. Засега тя не знае жива ли е или мъртва. — Загасих цигарата и запалих една от моите. — Трябва да бъде съобщено за отвличането в полицията. Щом това стане, цялата тая гадна история ще излезе на първите страници във вестниците. Тогава ваше задължение ще бъде да предадете милионите на Кросби на Центъра за изследвания. Те може да пожелаят, а може и да не пожелаят да поемат грижата за парите: по-вероятно е да не пожелаят.

— Още една причина, за да искам да говоря с нея — настоя той. — Обикновено тези неща могат да се уредят.

— Не бъдете толкова сигурен. Освен това, остава и малкият инцидент с мен — рекох кротко. — Аз също бях отвлечен и ме държаха като затворник пет дни и също бях напомпан с известна доза наркотици. Още едно нещо, за което трябва да се съобщи в полицията.

— Защо ще се отказвате от такава хубава работа? — отвърна той и за първи път, откакто бях в стаята, си позволи да се усмихне леко. — Тъкмо смятах да ви предложа допълнителен хонорар: да речем още петстотин долара.

Това направи новата ми шапка сигурна.

— Изкушавате ме. Можем да го наречем застраховка срещу риск — казах. — Но ще трябва да бъде извън заплащането за работата, която вършим.

— Дадено.

— Е, вероятно можем да оставим Анона Фрийдландър за момента и да продължим с историята. Има още доста и колкото по-нататък отиваме, толкова по-хубаво става.

Той бутна стола си назад и стана. Гледах го как се отправя към барчето до отсрещната стена и се връща с бутилка „Хай & Хай“ и две малки чаши.

— Пиете ли от това нещо? — попита, сядайки.

Отвърнах, че пия, когато ми се удаде случай.

Той наля две питиета, бутна едното към мен, изля другото в гърлото си и веднага напълни отново чашата си. Сложи бутилката помежду ни.

— Сипвайте си.

Отпих от уискито. Беше много хубаво: най-добрият алкохол, който бях пил от месец. Помислих си колко забавно беше как един прочут адвокат може да се разпусне, когато види, че насреща му се задава неприятност с неговото име, изписано върху нея.

— По думите на Морийн, смъртта на Кросби гризяла съвестта на Джанет — продължих. — Може и така да е било, но начинът, по който го е показвала, е бил доста странен. Трябваше да предположа, че не би следвало тя да има желание да играе тенис или да ходи насам-натам в подобен момент, но явно го е правела. Както и да е, пак по думите на Морийн, Джанет се е самоубила шест или седем седмици след случилото се. Взела арсеник.

Миниатюрна капчица уиски се изтърколи от чашата на Уилет върху попивателната.

— Господи! — рече той под носа си.

— Това също било потулено. Случило се така, че мисис Салзър отсъствала и Морийн и д-р Салзър повикали д-р Бюли — безобиден стар козел. Казали му, че Джанет е страдала от злокачествен ендокардит и той услужливо написал смъртния акт. Джанет имала лична камериерка — Юдора Дру, която вероятно е чула Морийн и Салзър, докато съчинявали тази история. Притиснала ги и те й платили. Научих за нея и отидох да я видя. Тя беше достатъчно хитра, за да ме преметне и да се обади на Салзър да му съобщи, че след като й предлагам петстотин долара за информацията, ще си затваря устата, ако той пожелае да вдигне цената. Мисис Салзър е имала отговор на това. Изпратила един бивш убиец, който в момента работел в санаториума, да я вразуми. Според мисис Салзър, той се разгорещил и я убил.