Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Стигнах до Бени Доун и застанах до него. Някой го беше прострелял в главата от много близко разстояние. Куршумът бе пробил слепоочието му и бе обгорил смачканото му ухо.

Изглеждаше много беззащитен и самотен, а също така и много мъртъв.

Нисичката блондинка, която отговаряше за частната телефонна централа в предната стая на офиса ми, се усмихна свенливо, когато отворих вратата от матирано стъкло с надпис със златни букви „Юнивърсъл Сървисиз“. В десния й край, с по марки букви, пишеше: „ Изпълнителен директор — Виктор Малой“.

— Добро утро, мистър Малой — каза ми тя, като разкри дребните си хубави бели зъбчета. Имаше чип нос и държане като на малко кученце. На човек му се струваше, че трябва само да я потупа, за да завърти опашка. Добро дете. Надали имаше и осемнайсет и само два сърдечни трепета: аз и Бинг Кросби 14 14 Бинг Кросби — американски певец и актьор (1904–1977). .

Другите две девойчета, които седяха зад пишещите машини — също блондинки, и също като кученца — ми се усмихнаха, както се усмихват малките момиченца и подобно на нея казаха: „Добро утро, мистър Малой“.

Мистър Малой огледа харема си и рече, че утринта е страхотна.

— Мис Бенсинджър е в Съвета. Може да закъснее малко — уведоми ме „телефонната“ блондинка.

— Благодаря, Трикси. Ще бъда в кабинета си. Когато се появи, кажи й, че ми трябва.

Тя сведе глава и ми хвърли такъв поглед, че той би означавал нещо за мен, ако беше с някоя и друга годинка по-голяма и не работеше тук, после се завъртя на стола си, за да приеме едно обаждане.

Влезнах в кабинета си и затворих вратата. Часовникът на бюрото ми показваше десет и пет — твърде рано за питие, макар че имах нужда от него. След известно колебание реших, че бутилката нямаше да разбере, че е твърде рано, измъкнах я от чекмеджето и отпих малка, доста скромна глътка. После седнах, запалих цигара и прехвърлих сутрешната поща, но не открих нещо, което да задържи вниманието ми. Оставих по-голямата част върху другия поднос на вниманието на Пола, качих крака на бюрото и затворих очи. След снощните преживявания се чувствах малко извън строя.

Една голяма муха бръмчеше мързеливо около главата ми. Двете машинописки тракаха на машините, Трикси се занимаваше с телефонните бутончета. Аз дремех.

В единайсет без двайсет ме събуди гласът на Пола в предната стая. Имах достатъчно време, за да сваля краката си от бюрото и да придърпам подноса о пощата към себе си преди тя да отвори вратата и да влезе.

— Ето те и теб — казах колкото можех по-бодро. — Идвай насам.

— Ако се налага да спиш в офиса, би ли се опитал поне да не хъркаш? — рече тя, докато издърпваше един стол и сядаше. — Това деморализира персонала.

— Те от години вече са деморализирани — отвърнах с усмивка. — Миналата нощ спах около два часа. Тази сутрин съм един уморен стар човек и с мен трябва да се отнасят мило.

Студените й кафяви очи се спряха върху, синината на скулата ми и веждите й се повдигнаха с половин инч.

— Неприятности?

— Ами, едно вълнуващо преживяване — отвърнах и й разказах за посещението на Бени Доун.

— Мъртъв? — учуди се тя. — Кой го е застрелял?

— Не знам със сигурност, но предполагам кой може да е — отвърнах, изпъвайки крака върху бюрото. — Десет минути след като се обадих на Мифлин ченгетата дойдоха, но той не беше с тях. Спомняш ли си двете куки, на които се натъкнахме, когато бяхме в Главното управление: онзи с червената коса и другия, здравеняка? Е, ясно е кои са: сержант Макгро — това е червенокосият, и сержант Харстъл. Двамина прекрасни, благовъзпитани, спокойни мерзавци, които човек би желал да не среща никога. Не си направиха труда да скрият колко им е приятно да научат, че Дуон е мъртъв. Това, естествено, е разбираемо. Смъртта му очиства Салзър. Всичко, което трябва да направи сега, е да заяви, че Дуон вече не е работел за него. А защо той е откраднал колата му, убил е Юдора и се е опитал да убие и мен, е нещо, което полицаите трябва да открият. Хващам се на бас, че те никога няма да го направят.

— Каза, че имаш предположение кой го е убил.

— Да. Когато ония двамата прибраха Дуон, аз се позавъртях наоколо и потърсих следи. Те пристигнаха с полицейска кола, чиито гуми оставиха отпечатъци с формата на диаманти. Намерих същите отпечатъци в пясъка зад къщата ми. Мисля си, че са пристигнали рано вечерта, за да ме държат под око и са имали запазени места на първия ред за малкия спектакъл, който Дуон бе устроил в моя чест, а когато го съборих и го оставих завързан, изкушението е било твърде голямо, за да му устоят. Докато съм звънял на Мифлин, те са отишли при Дуон и са му видели сметката.