Йожеф Черна - Присаждане на мозък

За интимните подробности на разговора нямам желание да пиша, но бих желал да отбележа един факт. И в града се носеха слухове, че връзката им не е била съвсем безметежна, поради известни физиологични дадености и дамата неколкократно е лежала на лечение в санаториум. Положих големи усилия да проявя дълбоко уважение, като й целунах ръка. Смутен от данните, получени в резиденцията, се върнах в института и още един път прегледах президента. Състоянието му не беше променено.

Вечерта споделих с Фелсен впечатленията си. Той с изненада попита за какво ми е било нужно всичко това. Не можех да му отговоря нищо, тъй като действувах под влиянието на някакви смътни подбуди.

Следобед в един и половина часа трябваше да се вземе решение. Фелсен влетя при мен и докладва, че състоянието на президента се е влошило.

От този миг изпаднах в странно душевно състояние. Сякаш се скъса някакъв бент И ме обхвана неудържим поток от активност. Сякаш действувах по план, съставен дълбоко в съзнанието ми и внезапно изникналите идеи веднага се превръщаха в дела… Говорех и действувах почти несъзнателно, машинално. Веднага се разпоредих да отведат диктатора в специалната експериментална лаборатория и сам забързах натам, влачейки след себе си изплашения до смърт Фелсен. Мимоходом забелязах, че пред вратата на лабораторията стои въоръжен пост, но в момента не отдадох значение на този факт…

Когато внесоха болния в лабораторията и съгласно установения ред всички я напуснаха, аз поставих зашеметения Фелсен на едно кресло и му казах своите съображения. Напомних му за нашия разговор и за това, че в дадения момент да запазим живота на президента е в интерес на страната. Положението му е безнадеждно, остава му да живее още няколко минути и поради това няма време за колебания. Уплашеният Фелсен само кимаше с глава.

— Какво сте намислили? — запита с тревога той.

— Да повторим операцията Фишер—Вайлер — отвърнах аз.

Фелсен скочи като луд и се разтича напред-назад из тясното помещение. Хванах го за ръката и го накарах да седне. Отчаяно ме изгледа и простена:

— Кой е вторият?

— Аз!

Някакъв вътрешен инстинкт ме заставяше да говоря много бързо, все по-бързо, стремейки се да заглуша овладяващия ме страх: при мисълта, че след няколко минути ще се превърна в безжизнен труп, в моето същество се надигаше протест.

Фелсен не бе в състояние да продума, а само ужасен клатеше отрицателно глава.

— Разберете, нямаме друг изход — изрекох аз през стиснати зъби и силно го разтърсих, за да го извадя от вцепенението.

— Професоре — простена той накрая. — Вие, прославеният учен ли ще трябва да се подложите на риск заради този негодяй?

— Не заради него, а заради всички нас, заради бъдещето. И за това има една-единствена възможност: той трябва да живее! А помисли и за още нещо — в разгара на спора неочаквано бях преминал на „ти“, което преди никога не бе се случвало — помисли, че в душата на нашия най-голям враг ще проникне наш човек, който ще се опита отвътре да въздействува на диктатора, да отслаби този проклет режим и да го доведе до гибел! Та не си ли струва заради това да се рискува един живот?

— Но защо именно вашия?

— А на кого да се доверим? Кой може да ме увери, че не заменяме кукувица за ястреб!? А и време нямаме. — И сочейки с очи пациента, изкрещях: — Бързо! — надявайки се, че вратите са с добра изолация.

Викът видимо подействува и Фелсен с голямо усилие се съвзе и побледнял простена:

— Съгласен съм.

— Не се страхувай, приятелю — промълвих аз и притеглих главата му към себе си, като на малко дете. — Всичко разузнах, запознах се с обкръжението на президента, с обстановката, в която живее. Мисля, че това ще ми помогне да се пригодя в първите минути и да не проявя странности, които биха дали повод на вълчата глутница да ме разкъса… Аз съм по-възрастен от теб и по-опитен. А в политиката ти си наивен. Това би било безсмислена жертва и от твоя, и от моя страна. В науката ти си олицетворение на бъдещето, а в известна степен аз вече принадлежа на миналото… — Започвай! — изкрещях внезапно аз, щом забелязах, че тялото на президента е обхванато от конвулсии.

— Но… — измънка Фелсен.

— Извадих пистолета, който сутринта интуитивно взех от дома, насочих го към Фелсен и не на себе си от вълнение извиках:

— Незабавно се измитай оттук или ще те прострелям като куче. На тебе вече не мога да се доверя!

Лицето на Фелсен още повече побледня и олюлявайки се, той започна да отстъпва назад.