Йожеф Черна - Присаждане на мозък

Още същия ден, няколко часа по-късно, спешно ме повикаха на извънредно заседание на държавния съвет. Пътьом забелязах, че има необичайно струпване на полицаи по улиците, а тук-там се виждаха групи бездействуващи хора. Когато влязох в залата, придружен от човек на охраната, шумът на гласовете затихна. Членовете на съвета се втренчиха в мене с нескрита неприязън. След няколко минути неудобна тишина моят събеседник от сутринта ме покани да седна до него, след което разясни становището на правителството. Той не скри, че съм известен като отявлен враг на режима, и най-вече на самия президент, и те предполагат, че ако имам възможност, бих го удавил в капка вода, както и с радост бих приветствувал падането на режима. Именно затова не трябва да се учудвам, че с особена бдителност ще ме наблюдават, а един от най-известните професори-хирурзи ще контролира хода на лечението. По време на речта аз кимнах със съгласие, дори и с одобрение, след което помолих спешно да повикат професора, тъй като състоянието на болния налагаше провеждането на незабавен консулт.

Докато чакахме пристигането му, аз се обърнах към присъствуващия на съвета министър на пропагандата, който познавах само от негови портрети. Този изключително интелигентен дявол, „сивият кардинал“ на диктатора, въпреки своята гнусна натура имаше привлекателна външност и приятни маниери. Той явно се ползуваше с голям авторитет пред своите съмишленици. Носеха се слухове, че проявите на известна разумна сдържаност през последно време, които засега обуздаваха избухването, на народния гняв, се дължаха на неговото влияние. Поради това, когато говорех, аз се обръщах най-вече към него.

— Предполагам, че за вас моите думи за лекарската етика нямат особено значение — казах аз. — Но е нужно да насоча вниманието ви и към следното. Да, аз считам вашия режим за крайно отрицателно явление, в борбата срещу което е кръвно заинтересован целият народ. Но в историята възникват моменти, когато опитите за сваляне на съществуващия режим могат да принесат повече вреда, отколкото полза. Един преврат сега би имал гибелни последствия както за външната политика на страната, така и за самото движение, посегнало на режима. Аз не съм революционер-фанатик, който в името на идеята би предизвикал разрушението на страната. Провалът във външната политика на президента ще нанесе вреда и на нашето дело.

Идеологът, внимателно следейки моите думи, ме наблюдаваше през очилата си и кимаше одобрително с глава, а когато свърших, стана и заяви, че той лично ми се доверява и предложи на останалите да последват неговия пример. Глигана гневно се движеше, но нямаше смелостта да възрази, останалите също мълчаха. Междувременно пристигна професор Н. Корнелиус. Когато му съобщиха по какъв повод го търсят, той възмутено протестира и заяви, че подобно действие е не само недостойна нападка срещу медицината, но и недопустима несправедливост срещу моя личен авторитет и репутацията на оглавявания от мен институт. Отказвайки да вземе участие в този фарс, професорът изрази своето съжаление заради инцидента и ме увери, че храни дълбоко уважение към мене. Ние си стиснахме ръцете сред смутеното покашляне на присъствуващите. В интерес на нормалната работа в института аз помолих членовете на съвета да оставят охрана само в онази част на сградата, където се намираше стаята на президента и напуснах, съпроводен от охраната…

Разказаното дотук не би било достатъчно, за да ме накара да водя дневник. През изминалата нощ почти не спах, но не от тревога за съдбата на диктатора — той беше в надеждните ръце на моите сътрудници. Особено много разчитах на моя заместник д-р Матиас Фелсен, с когото работим от дълги години и когото считах за не по-малко опитен от мен. Не можах да заспя от една мисъл, която не ми даваше покой. За пояснение е нужно да припомня някои проблеми от физиологията и свързаните с тях открития, предизвикали голям шум в миналото.

Знаем добре какъв неоценим фактор в практиката по преливане на кръв беше определянето на различните групи и каква огромна, непреодолима трудност в областта на присаждането и замяната на органи представляваше спецификата на белтъчините: тя не допускаше присъствието на чуждородни белтъчини в организма. С малки изключения при едноличните близнаци. Не бих искал да се спирам на вече добре известните експерименти — значителна част от които бяха проведени с моето пряко участие, — довели до решаването на проблема и усвояването на немислими за миналото методи.