Лий Чайлд - Лесни за убиване

Затръшна вратата решително, заключи я и отиде в кухнята. Дишаше учестено.

Не влиза вътре. Наблюдаваш много внимателно. Стои на верандата, изненадан в началото. После малко ядосан. Личи си по жестовете му. Казва нещо сякаш за да се защити, накланяйки се леко назад в самоотбрана, и след това тя сигурно затръшва вратата под носа му, защото той изведнъж отстъпва назад. Изглежда обиден. Стои неподвижно и се взира пред себе си, после се обръща и тръгва надолу по пътеката само двайсет секунди след като се беше изкачил по нея. Какво става?

Полицаят отваря вратата и сяда на седалката, с крака отвън. Взема микрофона на радиостанцията, държи го в ръка пред устата си, но явно се отказва. Оставя микрофона на мястото му. Не може да се оплаче на сержанта си, че дамата вече не го пуска да пикае. Какво ще направи сега? Това ще промени ли нещо?

Стигнаха до Андрюс, като караха през повечето време по банкета. В самата база цареше пълно спокойствие. Не се случваше нищо особено. Във въздуха се виждаше хеликоптер, но той беше доста далеч и шумът не достигаше до тях. Трент се беше обадил на пропуска. Това беше ясно, защото дежурният ги очакваше. Вдигна бариерата и им каза да спрат пред транспортната служба на морската пехота и да попитат в сградата.

Харпър спря жълтата кола до три маслиненозелени шевролета и изключи двигателя. Ричър слезе и тръгна към входа, а тя го последва. Посрещна ги някакъв ефрейтор, който огледа Харпър и ги прехвърли на някакъв сержант, който също я огледа и ги прехвърли на някакъв капитан. Капитанът се взря в Харпър и им обясни, че нов транспортен боинг трябва да извърши пробен полет до Сан Диего, но в последния момент маршрутът е бил променен до Портланд, така че могат да се качат на него. Каза им, че няма да има други пътници и че излитането е след три часа.

— Три часа!? — възкликна Ричър.

— Портланд е гражданско летище — отвърна капитанът. — Има проблем с графика на полетите.

Ричър не отговори. Капитанът сви рамене.

— Полковникът не можа да направи нищо повече от това.

Капитанът ги заведе в чакалня на втория етаж. Явно често се използваше. Осветлението беше луминесцентно, подът бе покрит с линолеум, имаше пластмасови столове, безредно струпани около ниски маси с кръгове от кафе отгоре. Беше доста мръсно, а кошчетата за боклук преливаха от изхвърлени пластмасови чаши за кафе.

— Не е кой знае какво — каза капитанът, — но разполагаме само с това. Големите шефове също чакат тук.

По три часа ли? — искаше да попита Ричър, но се сдържа. Благодари на капитана, застана до прозореца и се загледа навън, към пистите. Там също беше спокойно. Харпър застана до него за секунда, а после се обърна и седна на един стол.

— Най-после ми кажи за какво става дума! — подкани го Харпър.

— Да започнем с мотива — отвърна той. — Кой има мотив?

— Не знам.

— Спомни си Ейми Калан. Ако беше единствената жертва, кого щеше да потърсиш тогава заради мотив?

— Съпруга й.

— Защо?

— Когато жертвата е жена, винаги се проверява съпругът. Мотивите много често са лични, а най-близкият до жертвата обикновено е съпругът й.

— И как щеше да постъпиш в такъв случай?

— Как? Както винаги. Трябва да го накараш да се изпоти, да провериш алибито му, да душиш зад гърба му, докато не се издаде.

— И човек трудно би издържал, нали?

— Рано или късно рухва.

Ричър кимна.

— Добре. Да предположим, че е бил съпругът на Ейми Калан. Как би могъл да избегне този тормоз?

— Не може да го избегне.

— Може. Ако намери още няколко жени, които по нещо приличат на жена му, и убие и тях. И при това ги убива по странен начин, който възбужда въображението. С други думи, като прикрие своя обект зад параван от безумия. Може да отклони вниманието от себе си, като скрие личната си връзка сред множеството. Къде най-лесно може да се скрие песъчинка?

Харпър кимна.

— На плажа.

— Така е.

— Значи е съпругът на Калан?

— Не, не е той — каза Ричър. — Но?

— Но ни е нужен мотив, свързан с някоя от жените — каза тя. — Не с всички тях. Само с една, останалите служат за маскировка. Пясък на плажа.

— Камуфлаж — каза той. — Заглушаващ шум.

— Тогава коя е истинският обект на убиеца?

Ричър не отговори. Отдалечи се от прозореца и седна да чака.

Чакаш. Тук, високо горе, е студено. Студено и неприятно, особено когато се налага да се снишаваш зад скалите. Духа влажен вятър от запад. Но ти просто чакаш. Наблюдението е много важно. Сигурността е всичко. Знаеш, че ако запазиш концентрацията си, можеш да постигнеш всичко. Абсолютно всичко. Значи трябва да чакаш.