Лий Чайлд - Покушението

— Джо беше голямо конте — отвърна тя. — Сигурно си спомняш.

Той не отговори. Онзи Джо, когото бе запомнил, имаше само чифт къси панталони и една тениска. Зимно време и едно подплатено яке в цвят каки. А когато студът ставаше непоносим, можеше да добави отгоре и поизносена шуба. Това беше целият му гардероб. На погребението на майка им Джо беше в официален черен костюм, за който Ричър си бе помислил, че е взет под наем. Но явно не е било така. Може би кариерата му във Вашингтон го бе направила нов човек.

— Вземи ги всичките — каза Фрьолих. — Те ти принадлежат по право. Ти си най-близкият му роднина.

— Май наистина е така — съгласи се той.

— Има и една кутия — добави тя. — С разни неща, които така и не дойде да си прибере.

Ричър проследи погледа й и на пода на килера видя кашон със затворени капаци.

— Разкажи ми за Моли Бет Гордън — помоли той.

— Какво да ти разкажа?

— След като загинаха, аз си помислих, че между тях може да е имало нещо.

Тя поклати глава.

— Бяха много близки, това е несъмнено. Но същевременно работеха заедно. Тя му беше помощничка. А Джо никога не ходеше с момичета от службата.

— Вие двамата защо се разделихте? — попита той.

В това време звънецът на долния етаж иззвъня. В неделната тишина звукът му отекна неочаквано силно.

— Вечерята — каза Фрьолих.

Двамата слязоха и смълчани вечеряха заедно на кухненската маса. Чувстваха се странно близо един до друг, а същевременно далечни. Като неволни спътници по време на презокеански полет. Нещо ги свързваше и същото нещо ги разделяше.

— Можеш да спиш тук тази нощ — каза тя. — Ако искаш.

— Не съм освободил стаята си в хотела.

— Освободи я още утре и се пренеси тук за постоянно.

— Ами Нили?

Тя помисли за миг. После каза:

— Ами да се пренесе и тя, ако иска. На третия етаж има още една спалня.

— Добре — отвърна той.

След като вечеряха, той изхвърли пластмасовите кутии от храната в боклука, изплакна чиниите и зареди миялната машина. В това време звънна телефонът. Тя отиде в дневната да отговори. Забави се доста, после се върна.

— Беше Стайвесънт. Имаш официално разрешение да започваш работа.

Той кимна.

— Обади се тогава на Нили в хотела и й кажи да се размърда.

— Още сега? — Тя го изгледа изумена.

— Който действа навреме, печели — каза той. — Аз така мисля. Кажи й да ме чака пред хотела след трийсет минути.

— Откъде смяташ да започнете?

— От видеозаписа — отвърна той. — Искам да изгледам касетите още веднъж. Искам и да се запозная с този, който отговаря за тази дейност.

Трийсет минути по-късно те взеха Нили, която ги чакаше на тротоара пред хотела. Беше се преоблякла в черен костюм с късо сако. Панталоните й прилепваха плътно по бедрата. Като я видя в гръб, Ричър си каза, че никак не й стоят зле. Той забеляза, че и Фрьолих направи същата констатация, но си замълча. Тя шофира мълчаливо през петте минути от обратния път до сградата на тайните служби. После се насочи право към кабинета си, като остави Ричър и Нили при агента, който отговаряше за охранителните видеозаписи. Той беше дребен, хилав и притеснителен младеж, облечен спортно, тъй като го бяха извикали да се яви по спешност в службата. Явно още не се бе опомнил и не знаеше какво се иска от него. Той ги заведе в малка стаичка, натъпкана от пода до тавана със стотици видеокасети, всяка в отделна пластмасова кутийка. Самите магнетофони бяха сивкави, невзрачни професионални машини, каквито ползват в телевизионно студио. Малкото свободни стени в тясното пространство бяха облепени с четливо изписани инструкции за свързване и работа с апаратурата; вътре беше тихо, ако не се брои дискретното мъркане на малките електромотори, които движеха лентите. В полумрака миришеше на топли електронни платки, равномерно примигваха червените, вечно сменящи се цифри на броячите.

— Системата се управлява сама — каза младежът. — Към всяка камера са свързани по четири видеомагнетофона, всяка лента е по шест часа, така че ние сменяме всички касети заедно по веднъж в денонощието, архивираме ги, съхраняваме ги в продължение на три месеца, след което ги трием за повторна употреба.

— Къде са оригиналните записи от въпросната нощ? — запита Ричър.

— Ето тук — отвърна младежът. Той бръкна в джоба си и извади връзка месингови ключета. Коленичи в тясното пространство, отключи един нисък шкаф и извади три кутии. — Това са трите касети, които презаписах на Фрьолих — каза той, все още на колене.